Юлиан Войнов: Европа да освободи замразените спестявания

Юлиан Войнов, икономист, анализира в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков явленията зад рекордните ръстове на световните борсови индекси и как те се съчетават с забавяне на реалната икономика и геополитическа стагнация в Близкия изток. По думите му сегашната парадоксална картина изисква различен поглед върху риска и възможностите пред Европа и България.

Илюзията на американските пазари и AI-балонът

Войнов подчерта, че повишенията на американските пазари имат няколко обяснения. Сред причините той посочи активността на търговци със сигнали от вътрешна информация в периоди на политически промени и адаптацията на инвеститорите към повторяемото поведение на Доналд Тръмп, което според него често води до бързо отстъпване при засилване на напрежението.

Друг важен фактор е промяната в състава на пазарните участници след 2020 г.: масовото навлизане на дребни инвеститори промени логиката и намали зависимостта от класически фундаментален анализ. Паралелно Федералният резерв прилага дискретни инжекции на ликвидност, за да успокоява напрежението в репо-сделките, което подкрепя акциите.

Войнов предупреди за „подводни камъни“, включително натиск в сектора на частните кредити, където фондове започват да ограничават изтегляния на активи. Ключовият двигател на оптимизма е инвеститорската вяра в потенциала на изкуствения интелект. Според него технологичните компании влагат масивни средства в AI и центрове за данни, съкращавайки персонал, за да оправдаят високи пазарни оценки. Ако тази еуфория се сгромоляса, и когато кредитното бреме започне да натежава в банковите баланси, пазарите могат да се обърнат рязко.

Забавянето на Европа и решенията пред ЕЦБ

Европейската икономика според Войнов вече показва охладняване: прогнозите за растежа на Германия са свити до около 0,5–0,6%, а инфлацията в еврозоната се вдигна до 2,8% през март. Основен фактор за ускорението на инфлацията е по-високата цена за пълнене на газовите хранилища, което ще се пренесе върху цените на стоките.

Европа се нуждае от смели политически решения, посочи гостът. Германия трябва да преосмисли и да отмени т.нар. „дългова спирачка“, която според него блокира инвестиционния потенциал и води до минимални темпове на растеж. Освен това значителна част от средствата на континента — между 20% и 40% от БВП — стоят „замразени“ като депозити в банковата система. Войнов настоя ЕС да завърши интеграцията на банковия и капиталовия пазар, за да освободи поне 10% от тези ресурси и да ги насочи към реалната икономика.

Що се отнася до паричната политика, Войнов смята, че Европейската централна банка не може да се откъсне от поведението на Федералния резерв. Най-вероятно предстои ново повишение на основните лихви с 0,25%, за да се обуздае инфлацията, след което при навлизане в по-остра рецесия ще последва поетапно снижаване.

България: фасадна стабилност и закостенял модел

На фона на глобалните предизвикателства, ситуацията в България остава тревожна, въпреки относителната макроикономическа устойчивост. Войнов изброи спад в промишленото производство, остра липса на работна ръка, влошена бизнес среда и сериозни дефекти в пенсионната, здравната и образователната системи. Той приписва тези проблеми на закостенял икономически модел и на порочна връзка между политиката и локалните „бизнес феодали“, които задушават конкуренцията и ограничават развитието.

Бюджетният дефицит от около 3% се поддържа чрез счетоводни маневри — отлагане на плащания, прехвърляне на разходи към институции като Банката за развитие и други форми на бюджетно инженерство — които рано или късно ще изчерпят възможностите си. Войнов посочи, че единственият траен изход е или сериозно вдигане на данъците, или рязко орязване на разходите, за което обаче липсва политическа воля в условията на постоянни избори и популизъм.

Като позитивен момент той отчете влизането на България в еврозоната като успешен процес: приемането на еврото е минало гладко, без инфлационни шокове, а инфлацията по европейската методология е спаднала под 3% още през януари. След първоначални логистични затруднения с кешовите наличности процесите се нормализирали.

Войнов заключи, че нататък тежестта за провеждането на необходимите дълбоки реформи лежи изцяло върху българските институции.