Бизнес

Ядрената енергия като основа за лунни бази и мисии до Марс

Ядрената енергия се очертава като неизбежен компонент на следващата вълна космически операции, заяви Джейк ДеУит, главен изпълнителен директор на

Ядрената енергия като основа за лунни бази и мисии до Марс

Ядрената енергия се очертава като неизбежен компонент на следващата вълна космически операции, заяви Джейк ДеУит, главен изпълнителен директор на Oklo, в интервю за Bloomberg Open Interest. Според него слънчевите панели, макар ефективни за сателити в ниска земна орбита, не могат да осигурят надеждно захранване за човешки бази на Луната или за мисии в дълбокия космос.

Защо слънчевата енергия не стига

ДеУит посочи, че условията на Луната правят зависимостта от слънчева светлина непрактична: лунната нощ трае около 13 земни дни, а температурите могат да паднат до приблизително минус 300 градуса по Фаренхайт (-184° C). В такива условия наземните решения за слънчева енергия са уязвими, затова е необходим енергиен източник, който да работи непрекъснато и независимо от светлината.

Той отбеляза, че ядрените системи могат да осигурят постоянна мощност за ключови системи — животоподдържане, научни прибори и мобилни платформи — без прекъсване дори при продължителни периоди на мрак.

От Земята към Марс: взаимна полза между приложенията

ДеУит отговори на критиките защо компании като Oklo инвестират в космически приложения преди пълната комерсиализация на наземните им реактори. По неговите думи, разработките за наземна употреба и тези за космоса се допълват: компонентите и технологиите, необходими за безопасна и ефективна работа на Земята, дават основа за по-компактни и адаптирани решения за извънземни условия.

Oklo планира да използва реакторите си и за производство на редки изотопи, които са критични за захранване на марсоходи и сонди. Компанията вече изгражда изотопен реактор в Тексас, който ще подпомогне тези операции, според ДеУит.

Геополитическо измерение: конкуренция с Русия и Китай

Космическото пространство отново се превръща в поле на съперничество между глобалните сили. В исторически план Съветският съюз е имал повече опит с разполагането на реактори в орбита, а днес Русия и Китай продължават да инвестират в подобни технологии. ДеУит предупреди, че за администрацията във Вашингтон ускоряването на подобни проекти е въпрос на национална сигурност: енергийното превъзходство в космоса дава свобода и възможност за опериране в извънземната среда.

„Вече изоставахме много в предходните години“, каза той, като подчерта нуждата САЩ да наваксат и да водят в тази област.

Регулации и безопасност

Една от главните пречки пред разрастването на ядрените технологии традиционно е тежката регулаторна рамка. ДеУит заяви, че в САЩ се наблюдава безпрецедентна двупартийна подкрепа за модернизиране на процедурите и че изпълнителни заповеди са отворили нови пътища за по-бързо лицензиране, без да се прави компромис с безопасността.

По отношение на опасенията за риск, той акцентира върху концепцията „физика на безопасността“ — новите поколения реактори са проектирани така, че природните сили и самите физични закони да допринасят за контролиране, задържане и охлаждане на системата. „Ние изграждаме технологии и ги доказваме с реални тестове“, посочи ДеУит, добавяйки, че доверието трябва да се подкрепя от данни и изпитвания, а не само от обещания.

Какво очаква бъдещето на космическите операции

ДеУит прогнозира, че мащабирането на ядрената енергия е в основата на устойчиво човешко присъствие извън Земята. Той описва гама от възможности — от киловатови системи до реактори с мощности от 20, 40 и дори 100 киловата — които могат да поддържат различни профили на мисии и инфраструктурни нужди.

Според него изграждането на такава енергийна база ще позволи нови видове операции и научни програми, които днес са ограничени от достъпа до надежден и продължителен източник на енергия.