Всяко прекратяване на войната в Иран крие риск от хаос

Операцията „Епична ярост“ е насочена към обезглавяване на иранското ръководство и трайно ограничаване на военния потенциал на страната. Въпреки че военните удари могат да нанесат значителни щети, изходът не е само военно измерение: реалистичното опасение е, че разгромът на централните структури може да доведе до „сириизация“ — разпад по етнически и териториални линии и продължителен вътрешен хаос.

Възможни политико-военни сценарии

Експерти и плановици виждат няколко основни траектории, които биха могли да последват при постигане на първоначалните военни цели. Първият предполага разпад на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Ако IRGC се сломи като организирана сила, вакуумът може да предизвика значителни безредици; едновременно е малко вероятно САЩ или Израел да приемат резултат, при който IRGC остава непокътнат като ключова властова опора.

Вторият вариант допуска овластяване на конвенционалната армия — „Артеш“. Тази институция, с голям човешки ресурс и по-национален профил, може временно да бъде представена като гарант на реда и да придобие легитимност в следвоенния период. Рискът е, че временното военно управление се втвърдява в ново статукво и заменя граждански преход с военна хегемония.

Третият сценарий предполага усилване на регионални въоръжени групировки. Има данни, че ЦРУ търси връзки с въоръжени кюрдски фракции по западната граница и насърчава операции срещу ирански сили — подход с прецедент в Сирия. Това решение обаче има опасни последици: Турция едва ли ще приеме засилване на кюрдски военни фактори до свои граници, особено след публичния ангажимент на ПКК да се разоръжи и разпусне през 2025 г. В самия Иран подобна стратегия би била възприета от много иранци като външна намеса в насърчаване на федерализация или фрагментация.

Уроки от други конфликти и рискът от продължителна война

Плановиците могат да търсят паралели със Сирия, където първоначално ненасилствено движение прерасна в дълга и кръвопролитна гражданска война, в която участваха множество външни играчи. За Иран обаче географията, държавността и мащабът са коренно различни: това е суверенна държава с голяма територия и многопластови силови институции. Война в Иран може да не включва мащабни сухопътни операции в стила на Газа или Ливан, но възможните последици остават тежки — именно това повдига въпроса дали приемането на осакатен режим на власт за цената на вътрешен хаос е реална и нечестна стратегия.

Етнически и регионални последствия

Граничните провинции на Иран са населени с големи малцинства — кюрди на северозапад, азербайджанци на север, араби в Хузестан, белуджи на югоизток и туркмени на североизток. Дългогодишните недоволства сред тези общности биха се задълбочили при икономически трудности, недостиг на гориво и срив на услугите. Вакуумът на сигурността може да доведе до локализирани бунтове и „пълзяща фрагментация“, която авторите определят като сириизация.

Регионалните съседки също са в напрежение. Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив са възмутени от удари по гражданска и енергийна инфраструктура и се тревожат за възможността Техеран да възстанови ударните си способности. Саудитска Арабия би могла да подкрепя резултати, които намаляват риска за Залива. Турция следи напрежението отблизо: противовъздушната отбрана на НАТО прихвана иранска балистична ракета на 4 март, когато тя се приближаваше към турското въздушно пространство — ескалация, която може да влече Анкара по-близо до конфликта.

Военна организация и риск от неконтролируеми отговори

Иран разчита на „мозаична“ доктрина, която разпръсква военната съпротива през местни полеви командири и намалява уязвимостта на централните сили. Тази децентрализация може да бъде предимство при обезглавяване на ръководството, но също така крие риск от загуба на контрол: разединените командири могат да предприемат рисковани действия, които да предизвикат спирала на хаос.

Всичко това завършва с по-мрачен извод: дори ако военните задачи бъдат изпълнени и Тръмп или Нетаняху обявят „успех“, политическата несигурност в Техеран може да създаде плодородна среда за непредсказуем международен тероризъм, морски саботажи и разрастващи се насилствени мрежи, които вече не отговарят на единна командна точка.

Бурджу Йозчелик е старши научен сътрудник и ръководител на Отдела за сигурност в Близкия изток в Кралския институт за обединени служби (RUSI).