Бизнес

Войнов: Европа трябва да събуди спящите си капитали

Рекордни пазари при слаба реална икономика Глобалните борси отбелязват исторически ръстове, въпреки геополитическата стагнация в Близкия изток и забавянето

Войнов: Европа трябва да събуди спящите си капитали

Рекордни пазари при слаба реална икономика

Глобалните борси отбелязват исторически ръстове, въпреки геополитическата стагнация в Близкия изток и забавянето на реалната икономика, заяви икономистът Юлиан Войнов в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Преслав Райков. Според него това създава нова, парадоксална логика на пазарите, която крие значителни рискове.

Защо растат американските пазари

Войнов посочи няколко фактора зад възхода на щатските борси: активности на участници с вътрешна информация при политически промени; познатото на инвеститорите поведение на Доналд Тръмп и по-голямата устойчивост срещу паника; както и промяна в структурата на търговията след 2020 г., когато масовият приток на дребни инвеститори промени класическите принципи на фундаменталния анализ.

Като допълнителен фактор той отбеляза и тихото инжектиране на ликвидност от Федералния резерв, което успокоява проблеми с репо-сделките и подкрепя акциите. Вместо да е напълно органичен растеж, част от възхода се дължи на външни интервенции и смяна в играчите на пазара.

AI като двигател и уязвимост

Според Войнов основният двигател на оптимизма са инвестициите в изкуствен интелект. Технологичните компании правят огромни вложения в AI и в дейта центрове, често комбинирани със съкращения на персонал, за да оправдаят високите очаквания на пазара. Това създава балонен риск: при корекция в сектора може да последва значителен спад, особено ако кредитният товар започне да тежи върху банковите баланси. Той предупреди и за притеснения в сегмента на частните кредити, където фондове вече замразяват тегления.

Европа: енергийни шокове и нужда от смели реформи

Картината в Европа е по-охладена — растежните прогнози за Германия са свити до 0,5–0,6%, а инфлацията в еврозоната се покачи до 2,8% през март. Войнов посочи, че причината е в нуждата от попълване на газовите хранилища на по-високи цени, което ще прехвърли енергиен натиск върху широк набор от стоки.

За да излезе от тази ситуация, според него ЕС и особено Германия трябва да предприемат структурни ходове — например премахване на т.н. „дългова спирачка“, която ограничава инвестициите и растежа. Освен това в Европа между 20% и 40% от БВП са „замразени“ като депозити в банковата система; Войнов предлага завършване на интеграцията на банковия и капиталов пазар, за да се освободят поне 10% от тези средства за реалната икономика.

По линия на паричната политика той смята, че Европейската централна банка не може да се дистанцира от политиката на Фед. Най-вероятният сценарий е ново повишение на лихвите с 0,25%, последвано от поетапно намаляване при влизане в дълбока рецесия.

България: макро стабилност, структурни проблеми

На фона на глобалните процеси ситуацията в България остава тревожна, въпреки фасадната макроикономическа стабилност. Войнов посочи спад в промишленото производство, остра липса на работна ръка, влошена бизнес среда и сериозни дефицити в пенсионната, здравната и образователната системи. Те са резултат от закостенял икономически модел и порочни връзки между политиката и „бизнес феодалите“, които задушават конкуренцията.

Бюджетният дефицит от 3% според него се поддържа чрез счетоводни трикове — отлагане на разходи, неплащане на фактури и прехвърляне на задължения към Банката за развитие. Тези практики имат лимити и в един момент ще доведат до сериозни проблеми. Като възможни решения Войнов посочи или рязко вдигане на данъците, или драстично орязване на разходите — мерки, за които обаче липсва политическа воля в условията на постоянни избори и популизъм.

Еврозоната — успех за България

Войнов подчерта, че влизането на България в еврозоната е категоричен успех: приемането на еврото преминало гладко и без инфлационни шокове, а инфлацията по европейска методология е спаднала под 3% още през януари. След първоначални логистични затруднения свързани с кешовите наличности, процесите се нормализирали, което показва положителния ефект от единната валута.

„Оттук нататък отговорността за дълбоките икономически реформи остава изцяло в ръцете на българските институции“, завърши Юлиан Войнов.