Въздушните удари са осакатили иранските ракетни и сателитни програми
Иранската космическа и ракетна индустрия претърпя тежки щети след серия въздушни удари, приписвани на сили на САЩ и Израел.
Иранската космическа и ракетна индустрия претърпя тежки щети след серия въздушни удари, приписвани на сили на САЩ и Израел. Ударите са насочени към наземна инфраструктура за спътникови системи и към съоръжения, свързани с разработката и производството на космически ракети-носители (SLV) и балистични ракети, което според експерти може да доведе до трайна загуба на капацитет и до по-голяма зависимост на Техеран от съюзници като Русия и Китай.
Щети и ключови цели
Според оценки, сред унищожените или сериозно повредени обекти са главният разработчик на спътници в Иран, изследователският център на гражданската Иранска космическа агенция, космическото командване на Аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и заводи за сглобяване и тестване на ракети, използвани както за SLV, така и за балистични системи.
На 8 март израелските сили съобщиха, че са ударили командно-контролен център, свързан със спътника „Хайям“, произведен в Русия и изстрелян от Роскосмос през 2022 г. На 16 март е приписван друг удар срещу комплекс в Техеран, използван за военни космически програми, включително разработка на противоспътникови оръжия.
Джим Ламсън, изследовател в King’s College London, посочва, че едни и същи организации в IRGC и в Министерството на отбраната работят както по SLV, така и по балистични ракети, което прави едни и същи съоръжения потенциални цели и за двете програми.
Връзки с Русия и Китай
Поради мащаба на пораженията Техеран вероятно ще търси по-тясно сътрудничество и технологична подкрепа от Русия и Китай за достъп до орбита и за разузнавателни данни. Експерти предупредиха, че унищожаването на наземната инфраструктура може да направи Иран по-зависим или по-активен в придобиването на SLV и спътникови технологии от тези държави.
Има и опасения, че някои засегнати спътникови ресурси, като „Хайям“, могат да бъдат управлявани или поддържани от Русия, а Москва вече предоставя на Иран различни форми на разузнаване, включително сателитни изображения и тактики за насочване с дронове, в опит да подпомогне отбранителните му действия в региона.
Косвени ефекти върху военните възможности
Работата по космически ракети-носители като двустепенната Simorgh с течни горива беше посочена пред американски сенатори като фактор, който може да съкрати сроковете за разработка на междуконтинентална балистична ракета поради технологичните сходства. Това е част от аргументите за целенасочените удари срещу наземна инфраструктура, с цел да се попречи на достъпа на противника до орбита без директно поразяване на активи в космоса.
Ракетни удари и логистичен натиск
От началото на конфликта на 28 февруари Иран е изстрелял над 3 000 ракети, включително стотици балистични и повече от 2 100 рудиментарни крилати ракети Shahed-136. Оценките сочат, че преди войната Техеран е разполагал с около 2 500 балистични ракети, плюс неизвестен брой Shahed. Въздушните удари вероятно са засегнали производството на балистични ракети, докато Shahed остава относително лесен за производство и според данни се прави нови.
Дори при високи проценти на прехващане (>90%), масираните ракетни атаки предизвикват огромен натиск върху запасите от скъпи ракети-прехващачи. Типичен пример е използването на Patriot PAC-3, чиято цена е посочена на около 4 милиона долара за единица. Глобалните запаси от прехващачи са обезпокоително ниски, което допълнително усложнява отбраната.
Атака по Диего Гарсия
В пореден епизод Иран изстреля балистични ракети срещу съвместната американско-британска база в Диего Гарсия в Индийския океан, разположена на близо 4 000 километра от Иран. Това беше първият сигнал, че Техеран разполага с оръжия с такъв обсег; според съобщения една от ракетите се повреди по време на полет, а друга бе прехваната от междинен прехващач, изстрелян от американски военен кораб, макар да не е ясно дали е била поразена.
Ударът беше извършен часове след като британското правителство одобри използването на свои бази, включително Диего Гарсия, от САЩ за „специфични и ограничени отбранителни операции“. Иранският външен министър Абас Арагчи остро разкритикува решението и предупреди, че Техеран ще упражни правото си на самозащита.
Оценки за състоянието на иранските възможности
САЩ и Израел оценяват, че са унищожили около две трети от ракетните установки на Иран; министърът на отбраната Пит Хегсет заявява, че офанзивният капацитет на режима е намален с 90%. Въпреки това Иран продължава да нанася удари около Персийския залив, което показва, че способността за атакуване не е напълно премахната. Експерти предупреждават, че наличните граждански ракети-носители, например „Золджана“, могат да бъдат преобразувани за бойна употреба и да осигурят среден или дори по-голям обхват.



