Бизнес

Въглищата – неочакваният източник на стратегически суровини за България

Проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет „Иван Рилски“, в предаването „Футуризъм“ (водещ Антон Груев) очерта възможностите

Въглищата – неочакваният източник на стратегически суровини за България

Проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет „Иван Рилски“, в предаването „Футуризъм“ (водещ Антон Груев) очерта възможностите за България да се превърне в европейски център за добив на критични суровини при провеждане на системно проучване на страната.

Минният профил на България и потенциални ресурси

Копрев припомни, че по своя исторически и геоложки облик България е минна държава и в момента заема четвърто място в Европа по добив на мед. Освен това са установени находища на критични елементи като ванадий, титан и манган, които преди около половин век са били смятани за икономически неизгодни. Днес, според него, напредъкът в технологиите прави тяхното добиване реалистично.

Особено внимание бе отделено на хафния — елемент, важен за високоякостни сплави в ядрената енергетика и специфични технологии. В България на няколко места са засичани сериозни концентрации от този метал, което по думите на Копрев дава основания да се разгледа възможността за негов добив.

Въглищата като източник на стратегически материали

Според събеседника в контекста на „Зелената сделка“ въглищата вече не се разглеждат единствено като енергиен ресурс. Антрацитните въглища могат да съдържат хафний, а при добре планирана проучвателна програма някои въглищни залежи в страната биха могли да се окажат подходящи за добив на редкоземни елементи. По думите на Копрев подобни проучвания в България се провеждат от 2020 г. и има очаквания въглищните региони да станат източник и на тези суровини.

Ролята на изкуствения интелект и новите технологии

Копрев подчертa, че AI и съвременните технологии трансформират минната индустрия. С нарастването на дълбочината на находищата се появяват нови предизвикателства — по-високи температури, натиск и лоша проветреност — което налага въвеждането на машини вместо хора в най-рисковите участъци. Изкуственият интелект позволява тези машини да се управляват дистанционно от повърхността и чрез т.нар. дигитални двойници да се оптимизират процесите на добив и преработка.

Технологичните решения дават възможност да се ограничат загубите при добива и да се направи процесът по-безопасен и по-екологичен. С помощта на моделиране AI може да минимизира риска от замърсяване на води и да сведе до минимум щетите за околната среда.

Данни и неинвазивни методи

Копрев посочи, че сегашната минна индустрия използва едва около 2% от събраните данни, но с прилагането на AI този дял може да нарасне до 22%, което ще улесни превръщането на данните в експертни знания. Освен това съвременни неинвазивни геофизични методи позволяват за няколко часа да се установи какво лежи на до 1 км под земната повърхност без пробиване — важен инструмент за бързо и екологично проучване, особено в държави с ограничени изследвания като България.

Политически и обществени препятствия

Копрев изрази мнение, че в страната липсва достатъчна политическа воля за развитие на находищата на хафний и други редкоземни метали. Той посочи, че бюрократичните процедури за получаване на разрешения за търсене и проучване могат да отнемат до десет години, което отблъсква инвеститорите. По думите му политическият риск е подсилен от екологичния страх на местните общности, който вече не отговаря на реалните възможности на съвременните технологии да намаляват въздействието.

Биодобивът и перспективите

Копрев обърна внимание и на биодобива — технология, която използва живи организми за извличане на метали от рудни тела. Въпреки че към момента е икономически неизгодна, тя дава научно интересни резултати: има щамове, селективно обучени да извличат единствено мед или манган. Според него с напредъка на AI в следващите пет години възможно е да бъдат постигнати успешни пробиви в биодобива, включително и в България.

Далечни хоризонти: Луната като ресурс

Копрев коментира и възможностите за добив извън Земята, като отбеляза, че Луната предлага голям потенциал и е поле на състезание между космическите сили. Той изрази предпочитанието добивът, преработката и обогатяването да се извършват на Луната, а на Земята да се внасят готови метални кюлчета.

Вижте целия коментар във видеото.