Ударите в Катар преначертават пазара на втечнен природен газ

Какво се случи

Заводът за втечнен природен газ Рас Лафан в Катар бе принудително затворен след атака с ирански дрон, а последвалите удари—в отговор на израелски удар по находищата Южен Парс—доведоха до обширни разрушения. Според наличните данни две производствени линии са повредени, общият им годишен капацитет е 12,8 милиона тона, което представлява около 17% от катарския износ на LNG. Оценките посочват, че ремонтите могат да отнемат до пет години.

Ежеседмичното спиране на работата на завода лишава света от количество енергия, еквивалентно на това, което е нужно за да се захрани целогодишно потреблението на домовете в Сидни. Купувачите и правителствата вече се подготвят за прекъсване, което може да окаже дългосрочно въздействие върху пазарите.

Непосредствени и средносрочни последици

Конфликтът в региона в рамките на няколко седмици е преобърнал веригите за доставки: Ормузкият проток е почти блокиран, цените на горивата и реактивното гориво се покачват, в Индия се появяват боричкания за готварски газ, а фермерите са загрижени за дизела и торовете. С малко свободен капацитет и липса на глобални стратегически резерви, прекъсванията на LNG изпъкват като една от най-острите уязвимости.

Анализатори предупреждават, че прекъсване над един месец „бързо води до дефицит“ (Morgan Stanley), а ако се проточи до три месеца, ще е най-голямото прекъсване в 50-годишната история на сектора. Сол Кавоник от MST Marquee заяви, че индустрията е „на път към кризисен сценарий на газов Армагедон“ и че възстановяването може да отнеме месеци или години в зависимост от обема на щетите.

Франсиско Бланш от Bank of America предупреждава, че запасите в Европа са „много ниски след студената зима“ и че възстановяването им през следващите два–три месеца ще окаже допълнителен натиск върху пазара.

Кой е най-засегнат

Южна и Югоизточна Азия ще понесат най-непосредствен удар, според търговци и анализатори. Азия купува четири пети от катарския LNG и голяма част от доставките на ОАЕ. Пакистан разчита на Катар за 99% от вноса си на втечнен газ и вече предупреди, че може да няма достатъчно доставки за покриване на нуждите си от средата на април. Производството в текстилните фабрики в Пакистан е заплашено, защото газът се използва както за електричество на място, така и за технологични процеси.

Високите цени задържат допълнителните покупки в страни като Виетнам и Филипини; индийски компании правят едни от най-скъпите покупки от години. Една пратка LNG за Азия вече струва около 80 милиона долара—повече от два пъти цената преди началото на конфликта.

В региона спадът на доставките често кара страните да се върнат към въглищата: Филипините търсят въглищни доставки от Индонезия, а Индия планира рекордни обеми въглища заради пиковото лятно търсене на електроенергия.

Кой може да спечели и какво следва

Сред възможните печеливши са Австралия и САЩ, които в момента са по-малко засегнати от ценовите скокове. Американските проекти, сред които Golden Pass в Тексас (разработван съвместно от QatarEnergy и Exxon Mobil), могат да влязат в употреба през следващите месеци и да увеличат доставките постепенно. Майкъл Сабел от Venture Global посочва, че САЩ и Катар са били „големите доставчици“ и американските наличности бавно ще се увеличават.

Русия продължава доставки към Китай, а китайският петгодишен план призовава за ускоряване на централния газопровод Китай–Русия, с вероятен референ към „Силата на Сибир 2“. Европа и Азия рискуват да влязат в ценова конкуренция за оскъдните товари, което може да доведе до отклонения и по-високи спот цени.

Генералният секретар на Международния газов съюз, Менелаос Идреос, предупреждава, че след скоковете в цените по-богатите държави могат да продължат да наддават, а по-малките да бъдат изтласкани — възможност, която е трудно да се компенсира чрез доставки от Персийския залив.

Заключение

Пазарът на LNG се оказа уязвим за системни шокове: строителството и съхранението на суперохладен газ са скъпи и времеемки, индустрията работи по дългосрочни договори и няма глобален пул от стратегически резерви. Ако затварянето на Рас Лафан и ограниченията върху маршрути като Ормуз продължат, светът ще бъде принуден да намали потреблението на газ или да потърси по-замърсяващи алтернативи, със значителни икономически и индустриални последици.