Учители: НВО по математика не трябва да се променя в последния момент

Учителите коментират оставането на изпита по математика в досегашния му формат след 7. клас, след като задачите по природни науки бяха премахнати от Националното външно оценяване (НВО). Въпросът дали направените наскоро промени в изпита са уместни остава отворен за обсъждане.

Реакцията на преподаватели

Елена Киселова, учител по математика в Софийската математическа гимназия (СМГ), подкрепя решението да не се въвеждат промени в последния момент. Тя подчертава, че подобни стъпки трябва да бъдат предварително обявени, защото това засяга подготовката на децата и родителите. По думите ѝ това е бил вече третият опит за промяна: през 2024 г. изпитът е бил с нов формат, а сега се връща старият.

Киселова отбелязва, че част от недоволството идва от факта, че родителите не са се противопоставяли, когато изпитът е бил по-лек, но реагират, когато задачите станат по-трудни. Тя напомня и за мащаба на промените: задачите в НВО вече са 24 и те обхващат шест дисциплини, което според нея затруднява адаптацията на учениците за една година.

Аргументите на Иван Миронов

Иван Миронов, бивш учител по математика, коментира във формата „България сутрин“, че изпитите следва да оценяват това, което учениците реално са усвоили в часовете. Той посочва, че в учебната практика няма урок, в който учителят да е издал 24 задачи и те да са били решени и обсъдени заедно с учениците. Според него системата на обучение акцентира върху правила, дефиниции и свойства, така че всеки ученик да може да използва учебника — да отвори, прочете и да се ориентира.

Миронов добавя, че подходът към оценяване може да бъде „по-хуманен“ и че е важно изпитите да са предвидими — да е ясно защо се учи определено съдържание и каква практическа полза ще има то за учениците.

Целите на НВО и селекцията

Според Миронов целта на Националното външно оценяване е да даде обща представа за нивото в страната. За класиране и селекция — ако това е целта — трябва да се използват други изпити, уточнява той, защото не може НВО да служи и за общо оценяване, и едновременно да бъде инструмент за подбор.

Проблемът с четенето с разбиране

Киселова в интервю за Bulgaria ON AIR посочи и друг сериозен проблем — ниското ниво на четене с разбиране сред учениците. Тя обясни, че много деца се стресират от дългите текстове в задачите и просто не разбират какво се изисква, което прави изпита по-труден не заради математическите умения, а заради езиковата и разсъждателна подготовка.

Учителят обрисува увеличаваща се „ножица“ между много слаби и много силни ученици. В тази връзка тя напомни за разликите в учебните часове: в математическата гимназия учениците имат по 10 часа математика седмично, докато в други училища са по 5 часа. „По-умните имат два пъти повече часове от по-глупавите“, каза тя с критична нотка, и апелира да се обмисли въвеждането на отделен вход за математическите гимназии, защото според нея НВО не е подходящият инструмент за подбор и рискът е „да загубим умните деца“.

Ключови изводи

Учителите се обединяват около няколко основни послания: промените в изпитите трябва да бъдат предварително обявявани и предвидими; оценяването следва да отразява това, което се учи в клас; съществува нужда от по-добра подготовка по четене с разбиране; и ако целта е селекция за гимназии, трябва да се приложи отделен входен изпит. В противен случай според преподавателите НВО ще продължи да е неподходящ инструмент за някои от учебните цели.