Учени гмуркат под леда в Арктика и Антарктика
Обучение за полярно научно гмуркане Финска академия за научно гмуркане провежда специализирани курсове, целящи да подготвят изследователи за работа
Обучение за полярно научно гмуркане
Финска академия за научно гмуркане провежда специализирани курсове, целящи да подготвят изследователи за работа под арктически и антарктически лед. Програмата стартира през 2024 г. и бързото нарастване на интереса доведе до решение да се организира втора сесия годишно. Всяка учебна смяна продължава около 10 дни и обучава дузина опитни водолази на замръзнало езеро в биологичната станция „Килписярви“ към Университета в Хелзинки.
Участниците са широк кръг специалисти — от морски и сладководни биолози до други учени, опитни любители водолази и режисьори, които искат да документират подводните екосистеми. Курсовете комбинират техническите умения за гмуркане под лед с научна подготовка, необходима за събиране на проби и наблюдение на флората и фауната.
Защо са нужни човешки гмуркачи
Арктика се затопля приблизително четири пъти по-бързо от средната грама на планетата, а в Антарктика топенето на ледените щитове допринася за повишаването на морското равнище и разстройва океанските екосистеми. Тези промени се отразяват както на глобалните климатични модели, така и върху видове като полярните мечки, които разчитат на морския лед за лов.
За да се разбере как климатичните промени влияят на организми, живеещи на морското дъно при минимална слънчева светлина, са необходими детайлни подводни изследвания. Специализираните умения за гмуркане с акваланг и научната квалификация към момента притежават само няколкостотин души по света, поради което обучението на нови кадри е приоритет.
Морският биолог Саймън Морли подчертава, че въпреки напредъка в роботиката и дистанционно управляемите апарати, човешката намеса остава незаменима. Влаченето на мрежи по дъното унищожава местообитания, а подводните роботи често могат да вземат само по един екземпляр наведнъж. „Водолазът може да се спусне и да вземе 12 морски таралежа, да ги сложи в торба и да не засегне останалата част от системата“, отбелязва Морли, който не участва в курса.
Практика и предизвикателства
По време на последната сесия групата се гмурна под лед с дебелина около 80 сантиметра — близо до метър. Инструкторите обучават студенти да боравят с оборудването в екстремни условия: вода малко над нулата, почти непредвидими ледени условия, ниски температури на въздуха и силни ветрове над езерото.
Въпреки че защитените части от тялото остават изолирани от студа, зоната около устата е открита и причинява притеснения. „Най-лошото е, че устните ти много изтръпват и сякаш изпъкват. Все едно имаш устни с ботокс“, споделя с усмивка Руари Буйс, студент по морска биология и океанография в Университета в Плимут.
Научните водолази отбелязват и естетическата страна на преживяването — светлинните изменения под леда правят видимостта впечатляваща. „Изглежда невероятно отдолу нагоре. Светлината се променя постоянно, като Северното сияние“, казва Каролин Чен от Германия.
Логистика и сигурност
Екипът на повърхността играе критична роля: той управлява оборудването и следи за безопасността на гмуркача. Хората на сушата трябва да са готови да се включат като резервни водолази при спешност — например ако основният водолаз не може да намери отвора в леда след 45 минути под вода.
Инструкторът и морският биолог Ерик Вурц подчертава спешността на усилията: „Тъй като той се топи толкова бързо, трябва да изпратим повече хора там – да се извърши повече научна работа, за да разберем по-добре какво се случва. Трябва да направим повече и трябва да действаме бързо, за да спасим тази уникална екосистема в Арктика, но и в Антарктика.“



