Учени от Университета Дюк в Северна Каролина, САЩ, разработиха мозъчен имплант, който позволява комуникация само на базата на мисли. Това иновативно устройство е създадено с цел да помага на хората, страдащи от говорни нарушения или неспособни да комуникират вербално по различни причини.
Първите експерименти с това устройство показват обещаващи резултати. Експериментите за преобразуване на мозъчната активност в текст и гласова комуникация чрез сканиране на мозъчните сигнали на пациентите позволяват превод на “мисли” в текст със скорост от 78 думи в минута, което е два пъти по-ниска скорост, отколкото човек може да изговаря думи. Това е подобно на слушане на аудиокнига с двойна скорост, казват учените.
Обикновено човек говори със скорост от около 160 думи в минута, което прави комуникацията жива и естествена. За хората с говорни увреждания също е необходимо да участват в такава комуникация, но се изискват по-надеждни сензори на мозъчната им активност. Екипът от учени съвместно с Лабораторията по биомедицинско инженерство на университета разработи сензор за мозъчна активност с 256 сензора върху тънко парче пластмаса с размерите на пощенска марка. Новият сензор може да засича сигнали от отделни неврони, което позволява да се определи тяхната активност с висока точност.
Експериментът с четирима пациенти показа, че средната точност на разпознаване на мислени произношения е 40%, а максималната – 84%. Алгоритъмът за разпознаване беше обучен чрез “слушане и повторение”. Пациентите произнасяха безмислени кратки комбинации от букви, по които алгоритъмът се научи да разпознава мозъчната активност за тези комбинации от звуци.
Въпреки по-ниската точност на разпознаване на звуците, учените считат този проект за успешен. Фактът, че алгоритъмът беше обучен само за 90 секунди по време на 15-минутния тест, е впечатляващ. За всеки пациент се извършвали такива тестове. Това ставало по време на хирургични мозъчни операции, когато неврохирурзите давали на учените 15 минути, за да работят с пациентите по тяхната програма. Без достъп до отворения мозък, където сензорът се поставя директно върху конкретна област на мозъка, работата не можеше да бъде изпълнена.
Следващата стъпка за учените ще бъде създаването на безжични сензори, които да работят с пациентите в нормални условия, а не в операционната зала. Този процес ще води към удобни мозъчни импланти, които превеждат мислите в реч или цифрови съобщения всеки ден.
