Тръмп и предателският му завой: риск за Украйна и Европа

Сигнали за промяна в курса на Вашингтон

Поведението на Доналд Тръмп все по-ясно размива ролята на САЩ като гарант на западната сигурност. В последните седмици той подаде поредица от сигнали, които показват по-скоро сътрудничество с Москва, отколкото с традиционните партньори на Запада. Още през февруари 2025 г., в среща в Овалния кабинет, той се обърна към Володимир Зеленски с думите: „Вие не държите картите“, докато сенатор Джей Ди Ванс настояваше украинският президент да изрази благодарност. Тези сцени конкретно засилиха впечатлението, че Вашингтон вече не е безусловен поддръжник на Киев.

Практически последици за бойните способности на Украйна

Украинските сили докладваха, че военната модификация „Старшийлд“ на спътниковата система „Старлинк“, използвана за насочване на дронове, бе ограничена да работи при скорости до 160 км/ч. Това ограничение намали възможността за удари дълбоко зад фронтовата линия и компрометира системите за противовъздушна защита, опитващи се да отблъскват руски безпилотни апарати. Според разпространена информация заповедта за ограничението е дошла от Белия дом. Ефектът на практика е умишлено отслабване на отбранителния потенциал на Киев.

В интервю пред Пиърс Морган президентът Зеленски предупреди: „Това решение ще доведе до много човешки жертви. Хората ще загиват.“ Тревогата на украинското ръководство е усилена и от съобщенията за спиране на определени видове разузнавателно сътрудничество: през същата седмица украински градове бяха подложени на тежки бомбардировки без обичайните американски предварителни предупреждения за цели и часове на ударите. Въпреки отричанията на Тръмп, реалните действия на терен подсказват обратното.

Икономически и дипломатически жестове към Русия

Към това се добавя и решение на Вашингтон да допусне внос на руско дизелово гориво на стойност 4 милиарда долара, като така се заобикаляше установеният санкционен режим. Макар този обем да не е значителен за американския пазар, той осигурява удобна финансова инжекция за руската военна машина в ключов момент. Допълнително впечатление за нормализиране на контакта с Кремъл остави поканата към Владимир Путин за срещата на Г-20 в личния голф клуб на Тръмп във Флорида.

Последици за трансатлантическите връзки

Анализатори и журналисти търсят причините за близостта между Тръмп и Кремъл — дали мотивацията е лична полза, финансов интерес, идеологическа симпатия към авторитарни лидери или компромати. Без да решават мотивите, фактите сочат едно: водещата сила в западния алианс вече не играе ролята на стабилен гарант за неговата сигурност. Дори евентуална политическа промяна в Конгреса на САЩ не бива да дава фалшиво спокойствие на европейските лидери. Ограничаване на част от вътрешнополитическите му действия не гарантира, че външната политика ще стане по-умерена; напротив, някои предупреждават, че притиснат, президентът може да стане още по-радикален там, където има най-широки пълномощия.

Необходима европейска самостоятелност

Случаят със спирането на функции на „Старлинк“ подчертава уязвимостта на страните, които разчитат на чужд софтуер и оръжие: „бутонът за изключване“ остава в ръцете на доставящата държава. Това налага на Обединеното кралство и на европейските партньори спешно да ускорят изграждането на собствен отбранителен капацитет и независимо военно производство. Подходящият момент за решителни стъпки е бил пропуснат при първите сигнали от Овалния кабинет, но отлагането вече не е опция.

Министерството на отбраната и министърът Джон Хийли трябва да актуализират приоритетите в отбранителните бюджети и стратегическите документи, защото плановете, създадени преди завръщането на Тръмп и промяната в политиката на Вашингтон, са вече неадекватни. Инвестициите в сигурността са неизбежни и посланието към Европа е ясно: континентът трябва да може да се защитава самостоятелно.

„Сега обаче курсът на Вашингтон доби още по-директни измерения.“

„Реалността показва, че светът навлиза в изключително рисков период.“

Ръководителят на британското контраразузнаване МИ5 наскоро определи Русия като „агресор номер едно“. Хибридната война на Москва в Европа включва над 150 потвърдени случая на саботаж срещу индустриални обекти между 2022 и 2026 г., както и сигнали за готвени покушения срещу висши мениджъри в европейския отбранителен сектор. Тези данни допълнително засилват аргумента, че Европа трябва да действа бързо и самостоятелно.