Тръмп и последният кайзер — как суетата променя международния ред

Прилики в характера и публичните прояви

Между поведението на Доналд Тръмп и действията на кайзер Вилхелм II съществуват тревожни сходства: суета, импулсивни решения и пренебрежение към съвети от обкръжението. Описанието на един адмирал за кайзера — че е обсебен от собствените си капризи и че никой не го държи в извънредните му импулси — резонира с наблюденията за Тръмп след неговите изяви в Давос, изпълнени с лъжи, обиди и излишна увереност.

Повторяеми са и елементите на национално презрение и подигравки към други народи. Вилхелм често се подигравал на „славянството“ и презирал французите; също така Тръмп демонстрира презрение и спорни коментари за съюзници, както и видимо благосклонно отношение към Русия и Владимир Путин, което поражда съмнения относно подкрепата за Украйна.

Разрушаване на институции и външнополитическа непоследователност

И при двамата лидери се наблюдава тенденция да се подкопават ключови институции и да се изолират съветниците, които търсят сдържаност. Вилхелм отстрани Ото фон Бисмарк през 1890 г., раздразнен от влиянието на канцлера, и скоро започна да се заобикаля с ласкатели — процес, който познаваме и от отстраняването или натиска върху съветници в администрацията на Тръмп. Списание Punch описва това като „изхвърляне на пилота“ в известна карикатура на Тениъл.

След падането на Бисмарк вътрешната политика е оставена в ръцете на безлични управници, докато кайзерът диктува разпокъсана и агресивна външна линия. Непоследователността и склонността към войнствени декларации — като запис върху доклад през 1908 г.: „Ако искат война, нека я започнат. Ние не се боим.“ — подхранват страх и недоверие сред съседите.

Амбиции за надмощие и колониални стремежи

Вилхелм мечтаел за „нашето място под слънцето“ и задморска империя, в резултат на което Германия разширява колониалните си придобивки в Африка и в Тихия океан. Тази политическа логика — измерване на силата чрез военни паради и завоевания — довежда до опасни конфронтации в Европа.

Днес Съединените щати притежават голямо икономическо преимущество, особено благодарение на технологичните си компании. Но и тук опасността идва, когато външнополитическите импулси и митническите мерки се поставят над дългосрочната стабилност и доверието сред съюзниците.

Отговорност, исторически последици и примери

Вилхелм не е единственият виновник за Първата световна война, но неговите решения — включително даването на „празен чек“ на Австро-Унгария, който улесни агресията срещу Сърбия — имат централна роля за ескалацията. На 1 август 1914 г. кайзерът дори поръчва шампанско след подписването на декларацията за война, жест, който деморализира началника на армията Хелмут фон Молтке: „Искам да водя война срещу французите и белгийците, не срещу такъв кайзер!“

Американският историк Джонатан Стайнбърг характеризира управлението на Вилхелм като хаотично, с интриги и фанфаронство, които превръщат Германия в заплаха за съседите ѝ. Макс Вебер пък отбелязва, че системата, оставена от Бисмарк, прави нацията „напълно лишена от политическа воля“, готова да приема решения, налагани от върха — аналогии, които авторът намира и с днешния безпомощен Конгрес на САЩ.

Предупреждения за настоящето

Като историк авторът открива важна прилика: старите амбиции за надмощие намериха изход чрез военна агресия, когато лидерът и армията измерваха успеха чрез битки. Днес икономическото преимущество на САЩ може да бъде запазено, но само ако политическото ръководство действа отговорно и укрепва международните институции, вместо да ги разрушава.

Анекдотът от 1899 г., когато Вилхелм пита Сесил Родс как да стане популярен в Англия и получава отговор „Защо не опитате да не правите нищо, ваше величество?“, остава като мрачен урок: някои лидери не могат да се въздържат от действие, дори когато бездействието би било по-разумно. Много хора днес се притесняват, че същото може да се каже и за настоящата американска администрация.

–

Макс Хейстингс е британски журналист, историк и автор, бивш главен редактор на The Daily Telegraph и Evening Standard, който днес пише коментари за Bloomberg Opinion.