Световната общност пренебрегна заплахите на Бесент за „икономическа атака“
Министърът на финансите Скот Бесент обяви миналата седмица план за „икономическа атака“ срещу Иран и неговите търговски партньори, но
Министърът на финансите Скот Бесент обяви миналата седмица план за „икономическа атака“ срещу Иран и неговите търговски партньори, но до края на седмицата реакцията от страните, свързани с Техеран, беше очаквано сдържана. Вместо масирани финансови санкции, наблюдателите видяха ограничени мерки, а ключови канали за търговия и банкиране останаха функционални.
Какво се случи на терен
Въпреки заканата на Бесент, клоновете на ирански банки в Дубай продължиха да работят. В един от клоновете на Bank Melli в Абу Даби служители бяха заети и потвърдиха, че работата продължава нормално. Търговските въздушни връзки между Иран и Турция, както и между Иран и Обединените арабски емирства, остават активни, въпреки че ОАЕ предварително заявиха намерение да прекратят всички търговски и финансови транзакции с Техеран.
Маршрутите за доставки и пътнически полети към Тайланд, Азербайджан, както и към множество дестинации в Русия и Китай, не бяха засегнати от заплахите, което допълнително намали ефекта от обявената „атака“.
Китай, който според наличните твърдения купува 90% от иранския петрол, реагира предизвикателно към Вашингтон, вместо да се съобрази. Това поведение допълнително затруднява потенциална ескалация на санкциите, насочени към иранските приходи от енергоносители.
Действията на САЩ и реакциите
В края на работната седмица САЩ обявиха намерение да наложат санкции на клоновете в ОАЕ на египетската банка Banque Misr. В очакване на „важно съобщение за санкциониране на финансова институция“, това решение се възприема като скромно и под очакванията на някои наблюдатели.
Министерството на финансите не отговори на искане за коментар в петък, оставяйки ограничено официално пояснение за обхвата и целта на обявените мерки.
Анализ и критика
Алекс Зерден, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ и основател на Capitol Peak Strategies, критикува публичните действия на ведомството като несъразмерни на предварителния шум. По думите му, „Докато войната премина шестмесечната граница, публичните действия, предприети от Министерството на финансите, не съответстват на шума.“
Зерден определя Операция Economic Outcast като продължение на 47 години рестриктивни икономически мерки срещу Иран, но посочва, че тя не представя ясна теория за това как санкциите биха довели до икономическа или военна победа в настоящата кампания.
Основната дилема: ролята на Китай
Ключовият проблем за администрацията, според материала, е, че за да имат истинско въздействие санкциите срещу Иран би трябвало да засегнат и Китай — основен купувач на ирански петрол. Налагането на мерки, целящи да прекъснат китайско-иранските енергийни връзки, рискува да предизвика ответни мерки и да доведе до значителни глобални икономически последствия.
Авторите на анализа предупреждават, че всяко по-ограничено действие ще увеличи икономическите трудности за Иран, но няма да бъде достатъчно, за да промени стратегическите му изчисления. Тази дилема – между желанието за натиск и риска от глобална икономическа ескалация – остава централна за политиката на администрацията на Тръмп в опитите ѝ да наложи финансови санкции.
Какво следва
До този момент обявените мерки остават по-скоро символични, а международните търговски и финансови канали, свързани с Иран, функционират. Ако САЩ решат да засилят кампанията, те ще трябва да вземат предвид риска от реакция от страна на големи икономики, най-вече Китай, както и вероятните глобални икономически последици. В противен случай ефектът върху иранската икономика ще бъде ограничен и няма да доведе до желаните стратегически промени.



