Свързаността е ключът към икономическия растеж

Глобализацията преживява „засечка“, но не се обръща

Дейвид М. Гулд — съосновател на ClimateSnap и бивш икономически съветник във Федералния резерв, каза в предаването „Светът е бизнес“, че в последно време се вижда известно обръщане в тенденцията за отворени глобални пазари, но това не означава край на глобализацията. По думите му става дума за временна засечка в дългосрочната траектория на световната интеграция.

Свързаността между държавите, според Гулд, остава основен двигател за инвестиции в технологии, за ускоряване на растежа и за бъдещо развитие. Той подчерта, че икономическите връзки стимулират притока на капитали и знания, които подпомагат модернизацията на предприятията и повишаването на производителността.

По-малки икономики ще платят по-висока цена при изолация

Гулд предупреждава, че ограничаването на международните връзки ще има по-силно отрицателно отражение върху по-малките икономики в проценти от БВП на глава от населението. Неговите изследвания показват, че не е достатъчно една страна да има много връзки — важно е и с кого е свързана.

Като пример той посочи страните от Централна и Източна Европа, които са спечелили от откритост към Западна Европа чрез преки чуждестранни инвестиции, достъп до евтина работна ръка и включване в производствените вериги на западноевропейските компании. Този модел според него не е изчерпан, но растежът в региона се забавя, тъй като много икономики достигат граница на технологично развитие и започват да се доближават до темповете на по-големите западноевропейски икономики.

Гулд също така отбеляза, че силната свързаност означава и пренасяне на риск при глобални сътресения. Въпросът пред държавите е дали предпочитат да се изолират и да избегнат външни шокове, или да останат свързани и да понасят временни сътресения в името на по-висок дългосрочен растеж. Неговият отговор е категоричен — по-добре е да се поддържат връзки.

Политики на САЩ, имиграция и студенти

Относно въведените от САЩ мита и търговски ограничения Гулд ги окачестви като преходни и неефективни за намаляване на търговския дефицит. Той смята, че подобни мерки ще забавят икономическата активност и ще навредят както на американските граждани, така и на партньорите им.

По темата за имиграцията в Европа Гулд призова за разграничаване между социално-политическите и икономическите ефекти. Драстичните и бързи обществени промени, свързани с големи миграционни вълни, могат да предизвикат политическо недоволство. Затова той смята, че миграцията трябва да бъде управлявана постепенно, за да може социалната структура да се адаптира. В същото време свободното движение на хора има потенциал да подкрепи икономическия растеж — примерът с учениците и студентите в САЩ е споменат като значим принос към икономиката.

Кредитният растеж: полезен или рискован

Гулд направи разграничение между „добър“ и „лош“ кредитен растеж. Кредитната експанзия е полезна, когато кредити лесно достигат до бизнеси, които ги използват ефективно за разширение и инвестиции. Обратно, когато банки отпускат кредити без солидни бизнес фундаменти, компаниите могат да поемат неоправдани рискове и това да навреди на икономиката.

Той припомни периода на световната финансова криза (2008–2009 г.), когато прекомерното и слабо обосновано кредитиране продължи до 2012 г. и доведе до сериозни последици. Според Гулд една от причините Европа да изостава спрямо САЩ в иновациите и производителността е по-голямата зависимост от банково финансиране и по-слабо развитите капиталови пазари. Други фактори са регулаторната рамка и натовареният бизнес климат, които ограничават възможностите за иновации.

Заключение

Гулд заключи, че е важно бизнесът да има повече различни възможности за финансиране, но подобрение на финансовия сектор трябва да върви ръка за ръка с реформи в данъците, регулациите и общата екосистема за подпомагане на предприятията. Само така свързаността може да продължи да бъде двигател на устойчив икономически растеж.