Стойчо Стойчев: Личният рейтинг на президента трудно ще се превърне във вота

Рейтингът на президента и очакванията на избирателите

Доц. Стойчо Стойчев коментира пред БНР, че не е реалистично да очакваме, че високият личен рейтинг на президента автоматично ще се трансформира в подкрепа при парламентарни избори. Според социолога прехвърлянето на лична популярност в гласове за политическа сила не е пряк и неизбежен процес.

Различията между сегашния период и изборите от миналото

Стойчев припомни, че в началото на века – през 2001 и 2009 г. – масовите настроения често се концентрираха около един лидер, възприеман като съвкупност от положителни качества и способност да подобри ежедневния живот на хората. Тогава обществото е търсило фигура, която да изпълни ролята на спасител или месия, но настоящите нагласи вече не повтарят тази логика.

Социалният и икономически контекст днес е различен, посочи той. Именно тези отношения, според доц. Стойчев, винаги са били в основата на изборното поведение. Промяната в стандарта на живот и в обществените очаквания променя и критериите, по които гражданите преценяват политиците.

Какво търсят българите в своите управници

Социологът акцентира, че сегашните очаквания към президентската фигура не са насочени към митичен спасител, който да възроди или кардинално да преобрази страната. Хората очакват управленски способности — да се управлява държавата ефективно — но това не се тълкува като нужда от „спасение“.

Вместо това българите, според доц. Стойчев, търсят преди всичко отговорност и прагматизъм. Избиратели очакват политик, който да демонстрира практическо мислене и способности за управление, а не символично лидерство или обещания за радикална промяна.

Политическите послания и реалният вот

По думите на доц. Стойчев, превръщането на персонална подкрепа в организационна или партийнa сила изисква други механизми и фактори — структурирани програми, партийни мрежи, конкретни политически предложения и способност за реализиране на очакванията в практическа политика. Личната харизма сама по себе си рядко е достатъчна, ако не е подкрепена от ясно политическо предложение и умение да се отговори на материалните потребности на гражданите.

Той подчерта, че изборното поведение е дълбоко повлияно от социално-икономическите условия, а не само от емоционални или идеологически причини. Когато стандартът на живот се подобрява, аргументите за търсене на „месия“ отслабват, а вниманието се насочва към конкретни управленски качества.

Заключение

Доц. Стойчо Стойчев излезе с предупреждение, че превръщането на висок личен рейтинг на държавен глава в парламентарна подкрепа не е автоматичен процес. Българските избиратели в момента предпочитат отговорни и прагматични лидери — технократи, способни да управляват — пред символични фигури на спасение или обещания за коренна промяна. Това според социолога прави прехода от популярност към изборен успех по-сложен и зависим от реални предложения и управленски способности.