Спаси София предлага система за „черен списък“ в ЗОП

Спаси София внесе предложения за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които включват въвеждане на т.нар. „черен списък“ за фирми, изпълняващи некачествени строителни работи, както и засилване на критериите за допускане и дисквалификация при възлагане на обществени поръчки. Инициативата беше обсъдена на кръгла маса, организирана от гражданската организация с представители на браншови сдружения, регулатори, администрация, адвокатура и експерти.

Ключови предложения

Според представените предложения, всички обществени поръчки с прогнозна стойност над 250 000 евро следва да се възлагат след задължителна проверка на изрядността на кандидатстващите фирми. Целта е да се установи дали участниците имат предишни нарушения или неизпълнения, които да ги дисквалифицират при разкриване на проблеми в предходни договори.

За големите поръчки „Спаси София“ предлага праг за автоматична невъзможност за допускане в следващи конкурси при доказано неизпълнение над 10% от стойността на договора. Това е съществена промяна спрямо настоящата практика, при която невъзможността за участие се обвързва с неизпълнение над половината от стойността на договора.

Идеята включва и завишаване на критериите за дисквалификация на кандидати, които в предишни договори са доказано не са изпълнили задълженията си или са били санкционирани за лошо изпълнение. Предложението предвижда и диференциране на последиците в зависимост от материалния интерес и обема на договора, тъй като според автора „не може да се прилага един и същ подход при неизпълнение на договори със съществено различен обем и стойности“.

Аргументи и илюстрации

Партията поставя въпроса, че черен списък се обсъжда от 2015 г., а през последните 11 години и девет поредни Народни събрания не са въвели такъв механизъм в закона. „Едва ли някой може да сметне колко милиарда потънаха в посредствено качество заради това“, посочи председателят на „Спаси София“ Борис Бонев, като подчерта необходимостта от последствия за фирмите, които получават милиони за ремонт, който се разпада преди да е завършен.

В подкрепа на аргумента за промяна бе посочен и конкретен пример с текущи правила: изпълнител, който е доказано виновен за неизпълнение в размер на 49 млн. евро по договор за 100 млн. евро, по сегашните критерии практически не подлежи на вписване в списъка на стопанските субекти с нарушения. Това според участниците е показател за пропуските в сегашната нормативна уредба.

Очакван ефект

Според адв. Христо Копаранов предложените мерки ще създадат по-конкурентна среда чрез ефективна конкуренция и прилагане на обективни и високи критерии за подбор и отстраняване, което трябва да доведе до по-високо качество на възлаганите строителни договори. Инж. Северина Гичева допълни, че мерките пазят баланса между дисциплиниране на некоректните изпълнители и възнаграждаване на коректните.

Дискусия и препоръки

Участниците на кръглата маса изразиха принципна подкрепа за направените предложения и отправиха конкретни препоръки за доизчистване на критериите. В хода на дискусията бе акцентирано върху необходимостта от обективност при определянето на критериите за отстраняване и оценка, както и върху мерки за избягване на субективност на възложителите.

Сред обсъжданите теми бяха ролята на браншовите организации и добрите практики от други държави, както и проблемите с картелни практики под формата на уреждане на обществени поръчки. Дебатирано беше и как да се предотврати недобросъвестното изключване на изпълнители от съответните пазари.

Представители на регулаторните органи присъстващи на срещата заявиха готовност да продължат дискусиите за предстоящите изменения в закона и за намиране на оптимални текстове, които да осигурят баланс между контрол и честна конкуренция.