Социалните контакти намаляват риска от депресия при възрастните

Проучване и методика

Екип от Центъра за здравословно стареене на мозъка (CHeBA) към Австралийския университет на Нов Южен Уелс анализира данни от повече от 560 двойки близнаци на възраст 65 и повече години. Изследването е провеждано в продължение на шест години с цел да се проследи как социалните връзки се променят във времето и какви са връзките между социалния живот, психичното здраве и когнитивните функции.

Участието на близнаци дава специфична възможност за разграничаване на ефектите на гените и на житейския опит. Тъй като близнаците споделят част от своята генетика и често имат сходна среда в ранните години, сравнението между тях помага да се види кои фактори правят индивидите различни с течение на времето, посочват авторите.

Основни резултати

Анализът показва, че социалните контакти — включително приятелствата, семейните връзки и участието в общностния живот — не са силно детерминирани от генетиката. Вместо това те се оформят предимно от личния опит и индивидуалната среда на всеки човек. Това означава, че социалните връзки остават относително гъвкави и могат да бъдат променяни чрез промени в поведението и обкръжението.

Специалистът по социално здраве Сурадж Самтани, научен ръководител на проучването, коментира, че „тъй като социалните връзки не са силно определени от гените, те могат лесно да се променят“. Тази констатация подчертава потенциала за интервенции и мерки, насочени към насърчаване на социалната ангажираност сред по-възрастните хора.

Връзка със симптомите на депресия

Изводите от шестгодишното наблюдение сочат, че по-честата комуникация и контакт с приятели, съседи и други членове на общността са свързани с по-малко симптоми на депресия сред възрастните участници. Тази връзка е била видима както в началото на проучването, така и след шестгодишния период, което подсказва устойчив ефект на социалната ангажираност върху психичното благополучие.

Резултатите показват, че поддържането на активни социални мрежи може да бъде фактор за превенция или редуциране на депресивните симптоми при възрастните хора, независимо от тяхната генетична предразположеност.

Значение и последици

Проучването, публикувано в British Journal of Psychiatry, добавя към нарастващия корпус изследвания, според които социалната среда и поведението играят ключова роля за психичното здраве в напреднала възраст. От практическа гледна точка това предполага, че политики и програми, които улесняват общуването, създават пространствата за социално включване и подкрепят общностните взаимодействия, могат да имат положителен ефект върху намаляването на депресията сред възрастните хора.

Авторите на изследването посочват, че възможността да се променят социалните връзки — в резултат от това, че те са по-малко генетично предопределени — отваря поле за целенасочени интервенции на ниво общност, здравни услуги и социални програми.

Контекст на изследването

Проучването на CHeBA е сред по-обширните австралийски инициативи, фокусирани върху процесите на стареене. В рамките му използването на данни от близнаци се явява инструмент, който позволява да се отделят влиянията на гените от тези на житейската среда, като така се изяснява какво прави индивидите уникални в социално и психично отношение, допълва БТА.

Накратко, резултатите подчертават, че активните социални контакти са важен фактор за психичното здраве на възрастните и че тези контакти могат да бъдат цел на политики и практики, насочени към превенция на депресия в по-напреднала възраст.