Скрит микробен механизъм кара океана да отделя повече метан
Нов източник на метан в повърхностните океански води Учени откриха, че метанът, който постоянно се освобождава от богати на
Нов източник на метан в повърхностните океански води
Учени откриха, че метанът, който постоянно се освобождава от богати на кислород повърхностни води, може да има скрит микробен произход, свързан с недостиг на фосфор. Резултатите са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences и променят представите за това къде и как в океана се формират емисии на метан.
Каква е находката
Екип от Университета в Рочестър, САЩ — воден от доцент Томас Уебър от Катедрата по науки за земята и околната среда, заедно с докторанта Шънюй Ван и постдокторанта Хуайжун Сюй — анализира голяма глобална база данни и използва компютърни модели. Те установиха, че определени бактерии в повърхностните води могат да преобразуват органична материя в метан, но този микробен процес се активира само при ниски нива на фосфат.
Според анализа производството на метан не е ограничено само до безкислородни среди като блата или дълбоки седименти, а може да бъде често явление и в кислородоносни повърхностни води на места с дефицит на фосфорни хранителни вещества.
Връзката с климатичните промени
Изследването разглежда и как този механизъм може да се развие при продължаващо затопляне на планетата. Климатичните промени затоплят океанските слоеве отгоре надолу, което увеличава плътностната разлика между повърхностните и дълбоките води. Това води до забавяне на вертикалното смесване — процес, който доставя от дълбините важни хранителни вещества като фосфатите към повърхността.
Моделите на екипа показват, че по-слабото смесване ще намали притока на фосфат към повърхностните води и ще доведе до по-чести и по-дълготрайни периоди на фосфатен дефицит. При такива условия микробните общности, способни да произвеждат метан, биха намерили по-благоприятна среда и техният принос към общите емисии от океана може да се увеличи.
Възможен положителен обратен ефект
Увеличението на метановите емисии от открития океан би имало директно влияние върху климата, тъй като метанът е силно въздействащ парников газ. По-топлите океани могат да доведат до повече метан, което от своя страна би засилило затоплянето — сценарий, който учените описват като тревожен цикъл.
Доцент Томас Уебър посочва, че според тяхното изследване недостигът на фосфат е ключов фактор, който определя колко метан се произвежда и изхвърля от открития океан. Той подчертава и значението на включването на такива биогеохимични взаимодействия в климатичните модели.
Какво означава това за климатичните прогнози
Екипът предупреждава, че настоящите климатични прогнози често пренебрегват влиянието на променящата се околна среда върху естествените източници на парникови газове. Новите данни ще помогнат да се запълни тази празнина, като представят механизъм, който може да усили емисиите на метан от океана при бъдещи климатични сценарии.
Резултатите подчертават нуждата от по-подробно наблюдение на хранителните вещества в океаните и от включване на микробните процеси в моделите за климата, за да се предскажат по-точно бъдещите промени в емисиите на парникови газове.



