Сближаване с Китай: Великобритания изпраща сигнал към Вашингтон

Великобритания предприема прагматичен курс към Китай, докато Пекин се стреми да покаже, че предлага по-стабилни отношения в сравнение с непостоянството, което приписва на Доналд Тръмп. Това сближаване има както прагматични, така и политически измерения: реалните икономически ползи за Острова изглеждат скромни, но геополитическото послание към Вашингтон е ясно — Европа и Великобритания могат да търсят алтернативи.

Прагматизъм в основата на външната политика

В основата на подхода стои старо дипломатическо правило, формулирано от виконт Палмерстън през XIX век: „Нашите интереси са вечни и постоянни и наш дълг е да следваме тези интереси.“ Тази идея за недогматична, ориентирана към интересите дипломация продължава да влияе върху британската външна политика и днес.

По време на четиридневното си посещение при Си Дзинпин британският премиер Киър Стармър беше възприеман като един от потока високопоставени чуждестранни гости, които Китай посреща с уверения за „по-стабилно“ партньорство. В официалните формулировки визитата беше описана като усилие за „изграждане на по-усъвършенствани отношения“, но същевременно остава тактическо действие в рамките на голямата дипломатическа игра.

Историческа рамка и националните наративи

Китайските националисти свързват началото на своя „век на унижението“ с Първата опиумна война (1839–1842). В историческите разкази тази война е повратна точка, в която династията Цин е била принудена да отвори страната към световната търговия — включително и трафика на опиати от управляваната от Великобритания Индия. Този исторически опит се използва от Китайската комунистическа партия, за да оправдае строгия си вътрешен контрол, представяйки го като защита срещу външни заплахи и вътрешна слабост.

Това историческо усещане за уязвимост и необходимост от стабилност дава основания на Пекин да позиционира своя лидер като надежден партньор, особено в контраст с политическия стил на САЩ, който Пекин характеризира като непредвидим.

Икономически и сигурностни последици

От икономическа гледна точка перспективите за Великобритания не са големи според публично изнесените сигнали. Макар и да има обещания за по-тесни връзки и подобрено сътрудничество, реалните ползи за британската икономика изглеждат ограничени. В същото време остават видими притеснения за сигурността и за възможни зависимости във веригите за доставки, които не изчезват с дипломатическите обещания.

Зависимостите могат да се проявят в различни сектори и да създадат дългосрочни уязвимости, ако не бъдат управлявани внимателно. Това налага внимателно претегляне на потенциалните краткосрочни придобивки срещу по-широки стратегически рискове.

Посланието към Вашингтон

Освен конкретните търговски и инвестиционни въпроси, сближаването с Пекин изпраща ясно политическо послание към Вашингтон. То показва, че Великобритания и Европа не са задължително изцяло зависими от американската външна политика и могат да използват дипломатически контакти с други глобални играчи, за да разширят своя маньоврен потенциал.

В този контекст Китай използва уверенията за стабилност като инструмент за влияние — целящ да разцепи единството между Запада и да създаде впечатление за наличност на реални алтернативи. За Лондон това означава баланс между търсене на икономически възможности и защита на националните интереси и сигурността.

В крайна сметка прагматизмът остава водещ принцип: търсене на облаги там, където са възможни, но с ясно съзнание за историческите и съвременните рискове, които остава необходимо да се управляват.