САЩ потвърдиха ангажимента си към „стратегията на островни вериги“

Ново звучене в националната стратегия, но запазен курс

Новият меморандум на САЩ за Националната стратегия за сигурност (НСС) променя тона по отношение на представянето на Китай като заплаха за страната — формулировката е омекотена. Въпреки това документът, според публикуваното съдържание, изглежда потвърждава и запазва ключов ангажимент на Вашингтон към традиционния подход за сдържане на регионалните амбиции на Пекин, познат в политическите среди като „стратегия на островни вериги“.

Този премислен език в официалния рамков документ може да сигнализира опит за балансиране между дипломация и отбранителна готовност, но същевременно оставя на място основните оперативни линии, които определят как САЩ и техните съюзници възнамеряват да планират сигурността в Индо-Тихия океан.

Разделяне на Индо-Тихоокеанския регион — три линии на защита

Американски и съюзнически стратеги са разделили Индо-Тихоокеанския регион на три отделни „вериги“ или линии за отбранителна ориентация. Тези три така наречени островни вериги се простират от китайските брегове навътре към централната част на Тихия океан, достигайки до Хавай, и са определени като ключови зони, в които може да възникне потенциална конкуренция и конфликт между Съединените щати и Китай.

Определянето на тези вериги като зони на потенциално съперничество отразява стратегическата логика, че контролът и влиянието над острови, проливи и морски трасета в тези пояса имат непосредствено значение за възможностите за проекция на сила, комуникации и отбрана в региона.

Първа верига — приоритетна зона

В центъра на вниманието е първата островна верига, чиито граници са посочени като протягащи се от руската Камчатка през Япония и Тайван до Филипините. Тази първа линия е посочена като приоритетна зона за наблюдение и защита и поради географската си близост до континенталните брегове на Китай, и поради стратегическото значение на островите и проливите, които формират естествени бариери и възможности за контрол.

Акцентът върху първата верига подсказва, че стратегическите усилия на САЩ и съюзниците ще бъдат концентрирани предимно върху тези територии и морски трасета, където евентуални конфронтации или съперничество биха имали най-непосредствени последици за регионалната сигурност.

Импликации и оперативен контекст

Въпреки по-мекия език в самия меморандум, потвърждаването на ангажимента към стратегията на островни вериги означава, че организационните и плановите усилия на военните и политическите кръгове остават насочени към поддържането на отбранителни линии в определените зони. Разделянето на Индо-Тихоокеанския регион на три вериги осигурява рамка за координация между съюзници и за разпределение на ресурси, но също така очертава и потенциалните горещи точки, които може да изискат засилено присъствие или дипломатически усилия.

Поставянето на първата верига като приоритет подчертава стратегическата тежест на участъци като Японските острови, Тайванския пролив и териториите около Филипините за общия мир и стабилност в региона.

Заключение

Омекотената тоналност в новия национален стратегически меморандум не отменя основните оперативни посоки, заложени в американската политика за Индо-Тихия океан. Потвърждението на „стратегията на островни вериги“ и очертаването на три защитни линии показват, че Вашингтон и неговите съюзници продължават да виждат в тези морски и островни пояси ключова роля за управление на регионалната конкуренция и за поддържане на реда в района.