САЩ: Нови молби за безработица скочиха до 197 000

Увеличение на новите молби и основни числа

Над 197 000 американци подадоха нови молби за обезщетения при безработица през седмицата, завършваща на 25 юли, което е ръст от 9 000 спрямо предходния отчет. Данните са предоставени от Министерството на труда и показват леко нарастване, докато общата картина на пазара на труда остава относително стабилна.

Четириседмичният среден брой на молбите се понижи с 5 000 до 202 750, а предишната седмица беше ревизирана нагоре с 1 000 до 188 000 — тази стойност остава най-ниската от над 50 години. Аналитиците, анкетирани от ФактСет, бяха прогнозирали 207 000 нови молби за последния период.

Контекст: продължаваща устойчивост, но с рискове

Седмичните молби за помощ при безработица се използват като индикатор за съкращенията и състоянието на пазара на труда в реално време. Откакто американската икономика излезе от рецесията, причинена от пандемията от КОВИД-19, тези молби се държат в по-широк диапазон между 200 000 и 250 000.

Въпреки нарастването на цените на петрола, свързано с войната между САЩ и Иран, трудовият пазар продължава да показва устойчивост. Цената на американския суров петрол, след ден с ръст от 6,6%, падна с малко над 1% до 83,36 долара за барел. Средните цени на бензина в страната също се върнаха до малко над 4 долара за галон, което натоварва потребителските бюджети и бизнеса.

Анализатори предупреждават, че продължаващ конфликт и високи енергийни цени биха могли да обърнат настоящата тенденция и да принудят фирмите да намалят персонала си, за да съкратят разходите.

Икономически показатели и трудова активност

Индексът на цените на личните потребителски разходи (PCE), който Федералният резерв следи като основен показател за инфлацията, възлиза на 3,7% — значително над целта от 2%. В отговор УФР заявява, че остава готов да повиши основния лихвен процент, ако инфлацията остане висока.

Правителството съобщи и, че икономиката е нараснала с неочаквано бавен темп от 1,5% през второто тримесечие (април–юни). В доклада за заетостта през юни работодателите са добавили само 57 000 работни места, което отразява отслабване на наемането. Нивото на безработица падна до 4,2% спрямо 4,3% през май, но по-малката статистика се обяснява до голяма степен с намалената активност на част от търсещите работа — много от тях са се отказали от търсенето и вече не влизат в регистъра.

Слабото наемане през юни последва относителния ръст на работни места през предходните три месеца, който временно успяваше да тушира опасенията, че войната в региона ще разклати пазара на труда.

Допълнителни детайли: продължаващ спад и корпоративни съкращения

Общият брой подадени молби (нови и продължаващи) за седмицата, завършваща на 18 юли, достигна 1,78 милиона — спад от 7 000 спрямо предходната седмица, отбелязва БТА.

Наемането на нови служители започна да се забавя преди около две години и се ускори в посока на по-ниски нива през 2025 г., посочват данните, като сред причините са митата на президента Доналд Тръмп, съкращенията на федерални служители и продължителният ефект от високите лихвени проценти, използвани за овладяване на инфлацията.

Сред компании, които наскоро обявиха съкращения, са Verizon, UPS, Amazon, Disney, Starbucks, Walmart и Microsoft. Тези движения допринасят за чувствителността на пазара към колебания в търсенето и разходите.

Какво следва

Показателите смекчават част от седмичната волатилност, но остава ясно, че икономиката и пазарът на труда са под влияние на няколко взаимносвързани фактора: енергийни цени, парична политика и корпоративни решения за разходи. Следващите отчети и развитието в регионалните конфликти ще бъдат ключови за това дали сегашната устойчивост ще се запази или ще последва по-сериозно влошаване.