САЩ нанасят стратегически удар по китайските енергийни интереси във Венецуела

Американската акция срещу венецуелския петрол като геостратегическо послание

Цветомир Николов, анализатор в Програма „Енергетика и климат“ в Център за изследване на демокрацията (ЦИД), заяви в предаването Чиста енергия с водеща Вероника Денизова, че действията на администрацията на САЩ във Венецуела имат ключово значение за глобалните енергийни интереси. Според него операцията обезсмисля дългогодишни инвестиции на Китай в страната и директно удря както доставките на суров петрол към Пекин, така и вътрешните мрежи за влияние в Каракас, включително кръговете около режима на Николас Мадуро.

Николов подчерта, че въпреки политическата тежест, пазарният ефект върху глобалните петролни пазари ще бъде ограничен. Основната причина е, че количеството, което се очаква да бъде засегнато — 790 хиляди барела на ден — се насочва предимно към Китай, а не към широк международен пазар.

Стратегическата цел: нанасяне на щети и ограничаване на ресурсните вериги

Анализаторът посочи, че основният мотив на операцията е нанасяне на стратегически щети. Този подход според него се вписва в по-широка стратегия на Вашингтон, която вече беше прилагана спрямо Иран и някои държави в Индо-Тихоокеанския регион, като Индонезия и Малайзия. Общата логика е насочена към държави, които доставят ключови ресурси за Китай и функционират като едностранни доставчици за Пекин.

Такава зависимост създава пазарен и ценови риск и представлява форма на т.нар. „стратегическа корупция“ — система, чрез която местните режими получават инвестиции, кредити и инфраструктурни облаги, което укрепва тяхната власт и връзките с Китай и Русия.

Ограничените възможности за ответна реакция

Николов посочи, че реакциите от страна на Пекин и Москва са ограничени, тъй като техният модел на стратегическа подкрепа работи доколкото могат да гарантират сигурността на режимите, с които оперират. Той обобщи, че това създава поредица от политически рискове за диктатори и управления, които разчитат на такива отношения, и че Китай и Русия практически нямат механизми за ефективно противопоставяне на САЩ в този случай.

Замяната на венецуелския петрол би била трудна и скъпа, добави Николов. Ако натискът бъде разширен и към други доставчици, например Индонезия — описана като най-големия производител на въглища в региона — това би представлявало сериозен удар по възможностите на Китай за осигуряване на ресурси.

Икономическа война и енергийна дипломация

Анализаторът обясни, че икономическата война се насочва към ограничаване на възможностите на противника да действа и да се развива евтино, като се атакуват ключови звена в ресурсната верига. Като опора за такава политика Николов посочи стратегическите документи на САЩ, сред които „Проект 2025“ и Стратегията на националната сигурност, които в прав текст обясняват действията на Вашингтон спрямо държави с важни ресурси.

Целта според него е да се упражни натиск върху държави, важни за ресурсната обезпеченост на Китай и за финансовата подкрепа на Русия.

Вътрешнополитическа цел в САЩ

Президентът Тръмп, посочи Николов, желае цената на петрола около 50 долара за барел — параметър, който е важен и за вътрешната политическа обстановка в САЩ. Американските компании са в по-изгодна позиция да работят при такава цена в сравнение с част от световните конкуренти, тъй като имат различна цена на производство и по-малки логистични изисквания.

Николов подчерта, че САЩ остават най-големият консуматор на петрол, но продължават да внасят. При посочените обстоятелства американските компании биха могли да продължат да доминират в дългосрочен план, да придобиват нови активи и да осигурят стратегически перспективи за развитието на залежи и управлението на глобалния бизнес.

Зелен преход и позицията на Европа

Николов отбеляза, че по-ниската цена на петрола прави суровината по-достъпна и създава напрежение спрямо европейските амбиции за отказ от изкопаеми горива. В същото време процесът на декарбонизация е необратим и вече влияе върху търсенето.

Той допълни, че цената на петрола е почти наполовина спрямо пиковете след началото на войната в Украйна, но целите на Европа за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и за по-добри условия на договаряне за енергийни доставки остават в сила. В този контекст САЩ целят ЕС да бъде зависим от американски ресурси — позиция, която Европа е склонна да приеме, защото, според Николов, за разлика от руската Gazrpom, американските доставчици работят по пазарни механизми и осигуряват предвидимост.