САЩ нанасят стратегически удар по енергийните връзки на Китай във Венецуела

В предаването „Чиста енергия“ анализаторът Цветомир Николов от Програма „Енергетика и климат“ в Център за изследване на демокрацията коментира последиците от действията на американската администрация във Венецуела. По думите му операциите на Вашингтон са насочени към подкопаване на дългогодишните инвестиции и мрежи на влияние, които Китай е изграждал в Каракас, като ударът е насочен и към доставките на суров петрол за Пекин.

Какво засягат американските мерки

Николов посочи, че непосредственият ефект е върху китайските доставки от Венецуела и върху вътрешните политически кръгове, свързани с режима на Николас Мадуро. Въпреки това той отбеляза, че петролните пазари засега реагират сравнително спокойно и не очаква събитията да имат голямо влияние в глобален мащаб, тъй като обемът, за който става дума — около 790 хил. барела на ден — е предимно предназначен за Китай.

Целта: стратегически щети

Според госта основната цел на операциите е нанасяне на стратегически щети. Той свърза тези действия с по-широка стратегия на Вашингтон, прилагана и спрямо други региони като Близкия изток (примерно Иран) и държави в Индо-Тихоокеанския регион — Индонезия и Малайзия. Общото между тези случаи е, че става въпрос за страни, притежаващи ключови ресурси, които са се превърнали в едностранни доставчици за Пекин.

Николов описва този модел като форма на „стратегическа корупция“: чрез инвестиции, кредити и инфраструктурни проекти Китай обезпечава достъп до ресурси и създава зависимости, които облагодетелстват местните режими, но същевременно генерират пазарни и ценови рискове.

Ограничените възможности за реакция на Пекин и Москва

Анализаторът изтъкна, че и Китай, и Русия имат ограничени инструменти за ответна реакция. Техният модел работи, докато успяват да гарантират сигурността на режимите, с които са обвързани. Ако тази сигурност бъде поставена под натиск, това поражда значителни политически рискове за автократични управления, зависими от подобни отношения.

Николов посочи, че реална противопоставка от страна на Пекин и Москва липсва поради ограничените им възможности да окажат влияние върху решенията на САЩ в тези ситуации. Замяната на венецуелския петрол би била трудна и скъпа, което увеличава уязвимостта на партньорите на Китай.

Той допълни, че ако подобен натиск бъде упражнен и върху големи доставчици на въглища като Индонезия, това би било значителен удар по ресурсната сигурност на Китай.

Стратегическите енергийни цели на САЩ

Николов свърза действията на Вашингтон с американски стратегически документи като „Проект 2025“ и националната стратегия за сигурност, които в прав текст обясняват целите за натиск върху държави, критични за ресурсното снабдяване на Китай и за финансовите потоци, подпомагащи Русия.

Той отбеляза и политическата измеримост на цената на петрола за вътрешната политика в САЩ: според президента Тръмп желаната цена е около 50 долара за барел — ниво, при което американските компании биха могли да оперират ефективно и дългосрочно да укрепят позициите си. В условията на по-ниски цени американските фирми не биха се нуждаели в същата степен от сложна логистика и специализирана инфраструктура, което им дава предимство при придобиване на нови активи и развитие на находища.

Зеленият преход и отношенията САЩ–ЕС

Николов коментира и влиянието на по-ниските цени върху европейските амбиции за отказ от изкопаеми горива: по-евтиният петрол прави горивото по-достъпно и оказва натиск върху политиките за декарбонизация, но той подчерта, че процесът на преминаване към нисковъглеродна икономика е необратим и вече намалява търсенето.

Според него Европа остава фокусирана върху намаляване на зависимостта от изкопаеми енергийни източници и върху по-добрите възможности за договаряне на доставки. В този контекст САЩ търсят Европа да бъде по-зависима от американските ресурси, което е привлекателно за ЕС, защото американските доставчици — за разлика от руските — представляват предвидим и пазарно ориентиран партньор.