САЩ и Европа под натиск: инфлация, суровини и нарастващ дълг

Даниел Василев, икономист в Admirals, предупреди в предаването В развитие, водено от Георги Месробович, за едновременното влошаване на инфлацията, шоковете при суровините и задълбочаващата се дългова криза, застрашаващи икономиката на САЩ и глобалната икономика. Данните за САЩ от март показват инфлация от 3,3% на годишна база, което според него е ясен индикатор за възобновен възходящ натиск върху потребителските цени.

Инфлация и суровинни шокове

Василев обърна внимание, че в началото на март пазарите още не бяха отразили напълно глобалните шокове в цените. Той подчерта, че фокусът не бива да остане само върху петрола и природния газ — въпреки че тяхната волатилност по-силно засяга Европа — а трябва да се гледа и към други ключови суровини.

Като рискови сектори икономистът посочи торовете и металите. Близкият изток беше посочен като важен износител на алуминий, чието потенциално отслабване на доставките не може да бъде бързо компенсирано и ще доведе до общо поскъпване на стоки. Производството на чипове и медицинска апаратура също е уязвимо заради ограничение в доставките на хелий от ключови износители като Катар и Русия.

Василев предупреди, че дори при евентуално бързо преминаване към нормализиране на транспортните коридори, износът няма да се възстанови веднага. Критичната инфраструктура за добив и транспорт на суровини е пострадала и пълното ѝ възстановяване може да отнеме месеци, което означава нови вълни от поскъпване и нерегулярни доставки.

Лихви, рефинансиране и икономическите сигнали в САЩ

Икономистът коментира, че очакванията за бързо понижаване на основните лихви от Федералния резерв намаляват. Въпреки това, при сериозен срив на пазарите централната банка може да бъде принудена да разхлаби паричната политика дори при по-висока инфлация, особено предвид нуждата да се рефинансира огромният държавен дълг.

По думите на Василев, само за тази година САЩ ще трябва да емитират държавни ценни книжа за над 9 трилиона долара. Той обясни, че „стената” от падежиращ дълг не изчезва, а се рефинансира: значителна част от задълженията, които падежират през годината, ще бъдат изплатени чрез емитиране на нов дълг, което увеличава зависимостта от по-краткосрочни инструменти.

Икономиката на САЩ, според госта, бавно се придвижва към рецесия — слабост на пазара на труда и натиск върху имотния сектор са сред недвусмислените признаци. Митата, наложени в предходни години, продължават да тежат върху потребителите, без да са постигнали целта си за връщане на значителна индустриална заетост.

Василев посочи и че през следващите години има прогнозна „стена” от падежи в размери около 3–4–5 трилиона долара, която, макар да изглежда по-малка от текущите нужди, не решава проблема, тъй като дългът системно се рефинансира.

Глобален дългов риск и европейската картина

Проблемите с нарастващите дефицити не са изолирани само до САЩ. Василев напомни за предупрежденията на Международния валутен фонд относно системните рискове пред световната икономика. По неговите думи политически предложения за едновременно намаляване на данъците и значително увеличение на военните разходи в САЩ биха разширили дефицитите допълнително.

В много държави основният проблем не е в ниските приходи, а в разходната част — налични са масивни нефинансирани задължения и структурни разходи, наложени от предишни администрации, които трудно се съкращават. В Европа ситуациите са тревожни: държавите от Южна Европа още носят последиците от кризата през 2008 г., а към рисковите групи се присъединяват и страни като Франция и Великобритания. Опитите за ограничаване на разходите и социалните придобивки там довеждат до масови обществени сътресения.

„Макар дълговата бомба да няма да експлодира още утре, високите разходи по обслужването на задълженията в комбинация с отслабваща икономика създават рецепта за нова мащабна финансова криза“, обобщи Василев.