Забавление

Самотата кара мозъка да възприема пулса като заплаха, показва изследване

Резултати от изследване при млади студенти Изследователи от Университета в Хирошима установиха, че хората, които се чувстват по-самотни, възприемат

Самотата кара мозъка да възприема пулса като заплаха, показва изследване

Резултати от изследване при млади студенти

Изследователи от Университета в Хирошима установиха, че хората, които се чувстват по-самотни, възприемат телесните си усещания — например ударите на сърцето — по-различно от останалите. В изследването, публикувано в списание Biological Psychology, участва група млади и здрави студенти. Според авторите поне при тази популация точността на възприемане на пулса е сходна между самотните и не- самотните, но тълкуването и емоционалната оценка на тези сигнали се различава коренно.

Самотните участници описват по-голям дискомфорт при усещането на сърдечните удари и се чувстват по-малко способни да регулират емоционалните и физическите си преживявания. Това говори, че проблемът не е в това колко внимание отделят хората на телесните си сигнали, а в начина, по който ги оценяват и управляват.

Четири засегнати области на осъзнаване на тялото

Авторите отбелязват, че при по-самотните хора се наблюдават по-ниски резултати в четири ключови аспекта на интероцептивната осъзнатост: доверие към телесните усещания, способност за саморегулация, емоционална осъзнатост и липса на тревожност при телесни сигнали. Тоест самотата е свързана не с общото ниво на внимание към тялото, а със специфични трудности при емоционалната оценка и регулация на вътрешните сигнали.

Мозък-сърце: модели на свръхбдителност

Изследователите откриват поведенчески и неврофизиологични модели в системата „мозък-сърце“, които съответстват на концепцията за свръхбдителност при самота. Според този модел, когато мозъкът изпитва затруднения при регулирането на вътрешните сигнали за стрес, това повишава чувствителността и склонността към постоянно нащрекване спрямо потенциални заплахи.

В резултат самотните хора могат да интерпретират неутрални или вътрешни телесни сигнали като рискови или заплашителни, което от своя страна допринася за хронично повишено напрежение и емоционален дискомфорт.

Неврологични находки и локализация

Авторите съобщават и за по-слаби автоматични мозъчни реакции към собствените пулсови сигнали при самотните участници. Този отслабен неврофизиологичен отговор е локализиран до левия дорсолатерален префронтален кортекс — зона, свързана с регулацията на емоциите и самоконтрола. По-слабите реакции в тази мозъчна област корелират конкретно със самотата и не могат да бъдат обяснени единствено с депресия, възраст или пол.

Здравни последици и по-широк контекст

Лекарите отдавна свързват хроничната самота с редица здравословни проблеми като повишен стрес, депресия и нарушена имунна функция. Точният механизъм чрез който самотата води до тези последици остава предмет на изследване, но настоящите резултати предлагат конкретна връзка между начина на интерпретиране на телесните сигнали и неврологични процеси, които подкопават саморегулацията.

Междувременно Световната здравна организация алармира, че самотата е сериозен глобален проблем — приблизително един от всеки шест души по света страда от чувство на самота. Откритията от проучването подчертават, че самотата има не само социални, но и биологични измерения, които могат да влошат способността за справяне със стреса и да повишат риска за здравето.

Заключение

Проучването от Хирошима показва, че самотата променя начина, по който мозъкът оценява и реагира на вътрешните телесни сигнали, без това да се дължи на по-ниска точност в самото усещане на пулса. По-слабите реакции в левия дорсолатерален префронтален кортекс и по-ниските резултати в области като доверие и саморегулация очертават невро-психологичен механизъм, който допринася за свръхбдителност и повишен дискомфорт при самотните хора.