С инвестиции и реформи България може да достигне средните европейски доходи в 10–15 години

Росен Иванов, председател на Управителния съвет на BESCO, предупреди, че значителни парични ресурси не се връщат в българската икономика заради липса на подходяща законодателна рамка. Коментарът бе направен в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Пенсионни средства и възможности за капиталовия пазар

Иванов посочи, че над 30 млрд. лева, натрупани в пенсионните фондове, не се инвестират в България. Той обясни, че промени в Кодекса за социално осигуряване и въвеждането на мултифондове биха могли да увеличат участието на тези фондове на капиталовия пазар и да отворят пътя към алтернативни инвестиции, включително частен капитал, който да достига до перспективни български компании.

Към сумата от пенсионни активи той добави и над 100 млрд. лева, натрупани като депозити от домакинствата. По думите му общият необлагодетелстван ресурс от около 130 млрд. лв. представлява пропусната възможност за реинвестиране в местната икономика.

Иванов отбеляза, че това е част от по-широк европейски феномен: за разлика от САЩ, в Европа няма толкова големи фондове, концентрирани от пенсионните системи, които да поддържат големи капиталови потоци. Като резултат средства остават в депозити или се пренасочват към други класове активи, вместо да се инвестира в растеж и иновации в страната.

Роля на частните и стартъп инвестиции

Според госта много българи вече държат силен финансов ресурс в депозити или недвижими имоти. Дори прехвърляне на малък дял от тези средства към стартъп екосистемата и частните инвестиции би имало значителен ефект върху създаването на перспективни компании и увеличаването на икономическия растеж.

Иванов подчерта необходимостта от създаване на регулаторни рамки, които да позволят по-широк достъп на пенсионните фондове и други институционални инвеститори до частни сделки и капиталови пазари в България. Това включва ясно определени правила за инвестиране, управление на риска и стимули за дългосрочни вложения.

Шенген и еврозоната – средства, не цели

Гостът коментира и темите за влизането на България в Шенген и еврозоната, като ги определи като важни, но не и крайната стратегическа цел. Основният фокус според Иванов трябва да бъде върху две ясни цели: достигане и дори надминаване на средноевропейските доходи в период от 10–15 години и системни действия за намаляване на бедността и регионалните неравенства.

Необходими реформи и приоритети на BESCO за 2026 г.

За да бъде постигнат траен икономически скок, Иванов призова за фундаментална промяна във философията на управление — от модел, базиран на потребление, обратно към модел, подхранван от инвестиции. Той посочи вече предприетите стъпки като данъчни облекчения за научно-изследователска и развойна дейност, промени в Закона за насърчаване на инвестициите, въвеждането на виза за дигитални номади и реформи в пенсионната система. Въпреки това, допълнителни мерки за подобряване на бизнес средата остават необходими.

От BESCO работят анализи за промени в Кодекса на труда и Търговския закон, целящи премахване на остарели и бюрократични пречки. Мерките в Кодекса на труда ще отразяват нуждата от по-голяма гъвкавост на пазара, особено при положение, че „пазарът на труда е стигнал ниво на насищане“, както каза Иванов.

В заключение, според председателя на BESCO, комбинация от законодателни промени, стимули за инвестиране и насърчаване на частния капитал в страната може да отключи значителни вътрешни ресурси и да ускори пътя към европейско равнище на доходите.