Руската военновременна икономика отчете първо свиване от 2023 г.

Руската икономика се е свила с 0,2% през първото тримесечие спрямо същия период на миналата година, показват данните на Федералната статистическа служба. Това е първото тримесечно свиване от началото на 2023 г. и поражда опасения, че икономиката, работеща при условията на военни разходи и външен натиск, може да се плъзга към рецесия.

Ключови данни и официални оценки

Министерството на икономиката понижи своята прогноза за растеж през 2026 г. — от 1,3% на само 0,4%. Вицепремиерът Александър Новак обяви, че страната е изправена пред „много икономически предизвикателства“. Федералната статистика публикува резултатите в петък, а Кремъл и министерствата вече търсят обяснения за забавянето.

Президентът Владимир Путин заяви по телевизията, че икономиката е възстановила растежа през март с 1,8% след свиването през февруари, като приписа част от възстановяването на предприетите от правителството мерки.

Фактори зад свиването

Част от спада и последвалото възстановяване се дължат на календарни ефекти. Централната банка изчислява, че по-малък брой работни дни през януари и февруари е понижил годишния растеж на БВП с до 0,5 процентни пункта през тримесечието. Политици и икономически наблюдатели смятат, че икономиката е станала по-чувствителна към такива колебания, тъй като все по-малко предприятия работят с непрекъснати производствени цикли.

Прекъсвания в строителството, предизвикани от тежки снеговалежи и екстремни слани в началото на годината, също са допринесли за слабостта в сектора — един от най-важните компоненти на БВП. Условията през същия период на предходната година са били по-благоприятни, което прави годишното сравнение по-неблагоприятно.

Допълнително натиск оказват и високите разходи по заеми. Миналата година централната банка повиши основния лихвен процент до рекордните 21% през октомври 2024 г. и го задържа на това ниво няколко месеца, за да ограничи инфлацията. От миналия юни постепенното облекчаване продължава, но основният лихвен процент остава 14,5%, което е все още силно натоварващо за фирмите и домакинствата.

Фискални и потребителски ефекти

Бюджетният дефицит нарасна до рекордно ниво през април, въпреки скок в приходите от петрол, свързан с нарушените доставки от Персийския залив след войната с Иран. Дефицитът за първите четири месеца на годината значително надхвърля планираното за годината, което увеличава натиска върху публичните финанси.

Икономическата активност е повлияна и от данъчни промени, въведени тази година. Домакинствата изтеглиха голяма част от големите си покупки в края на предходната година, преди влизането в сила на новите данъци, което доведе до рязък спад в потреблението в началото на 2026 г. Въпреки това продажбите на дребно се възстановиха до над 6% през март след растеж от 2% през януари и февруари.

Роля на енергийните приходи и перспективи

Кремъл разчита на петролната и газовата индустрия за около една пета от приходите в бюджета. По-високите цени на петрола и засиленото търсене на руски барели, частично предизвикани от прекъсванията на доставките през Ормузкия проток, увеличиха приходите. Въпреки това неочакваният приход от петрол едва ли ще удовлетвори нуждата от съществено оживяване на забавената икономика.

Централната банка заяви, че свиването в първото тримесечие не е задължително сигнал за системно влошаване, но предупреди, че мартенското възстановяване вероятно отразява отслабващи насрещни ветрове, а не устойчиво повишаване на реалната активност. Очаква се календарният ефект да се обърне в следващите месеци и да подпомогне годишните данни за растеж, но остава значителна несигурност пред икономическата перспектива.