Русия насочи ударите към енергийната мрежа, застрашаваща украинските АЕЦ
Повтарящи се удари срещу енергийни обекти и рисковете за АЕЦ Руските ракетни и дронови атаки през нощта на 19
Повтарящи се удари срещу енергийни обекти и рисковете за АЕЦ
Руските ракетни и дронови атаки през нощта на 19 срещу 20 януари нанесоха сериозни щети на енергийната инфраструктура в редица региони на Украйна, включително и в столицата Киев. В резултат на тези удари бяха повредени електроразпределителни подстанции, които захранват критични обекти, сред които и АЕЦ „Чернобил“. Захранването на тази АЕЦ беше прекъснато на 20 януари, което бе второ такова прекъсване от 12 януари.
Главната военна разузнавателна служба на Украйна (ГУР) предупреди на 17 януари, че Русия има планове да удря електропреносни подстанции, от които зависят украинските атомни централи. Тези повтарящи се удари, според наблюденията, увеличават значително риска от унищожаване на инфраструктурни елементи или нанасяне на щети с такава сериозност, че тяхното възстановяване може да отнеме месеци или години.
Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси съобщи на 20 януари, че военните действия са повредили няколко украински електроподстанции, чиято функционалност е от жизненоважно значение за ядрената безопасност на АЕЦ „Чернобил“. Нарушенията в доставките на електроенергия към реакторните и охладителните системи на подобни обекти са от пряко значение за сигурността и работоспособността на ядрените инсталации.
Контекст и системна заплаха
В репортажа и коментарите относно тези събития е подчертана не само непосредствената загуба на електрозахранване, но и контекстът на продължаващи щети и заплахи за украинските АЕЦ по време на военния конфликт. Наблюдаваните военни дейности и авиационни тревоги в периода 11–18 януари бяха регистрирани във всичките пет ядрени обекта в страната от екипи на МААЕ, според съобщения на 16 януари. Тези наблюдения обозначават повишено напрежение и потенциална опасност за ядрените съоръжения.
Прекъсванията на електрозахранването не са единични инциденти; когато се случват повтарящо, те увеличават вероятността от критични повреди или от събития, чието възстановяване ще изисква значително време и ресурси. Това поражда тревога сред международни и украински експерти за устойчивостта на защитните системи и резервните схеми за захранване на АЕЦ.
Руски отговор и възприятие на инцидентите
Постоянният представител на Русия в ООН във Виена Михаил Улянов, който представлява страната и в МААЕ, отговори на прекъсването на захранването в АЕЦ „Чернобил“ с критика към правителството в Киев за отправянето на молба за помощ към агенцията. Улянов определи опитите да се създаде впечатление за сериозна опасност като „драматизация“ и заяви, че Русия не се стреми умишлено да влошава електроснабдяването на украинските атомни централи.
Като допълнително обосноваване на тези пренебрежителни твърдения Улянов посочи документ на МААЕ относно Международната скала за ядрени и радиологични събития, според който прекъсванията на електрозахранването не представляват „никаква ядрена заплаха“. Това становище бе отразено и от руската държавна информационна агенция ТАСС, която описа осъждането на ударите от страна на Украйна като „драматизация“, с което минимализира въздействието на руските атаки в публичното пространство.
Критика към руските изявления
Критиците отбелязват, че утаяният тон и съмненията, изразени от руска страна, пренебрегват широкия контекст — системната заплаха и вече нанесените щети по украинските ядрени обекти в хода на конфликта. Те предупреждават, че подценяването на сериозността на многократни прекъсвания и поражения на електроинфраструктура може да доведе до създаване на условия, в които аварийни ситуации стават по-вероятни и последиците от тях — по-трудни за овладяване.
Към настоящия момент инцидентите около подстанциите и прекъсванията на захранването остават предмет на наблюдение от МААЕ и на засилен интерес от страна на украинските служби. Развитието на ситуацията и последствията за ядрената безопасност ще зависят от продължителността и интензитета на атаките срещу енергийната инфраструктура и от адекватността на превантивните и възстановителните мерки.



