Румъния се сблъсква с нова икономическа реалност: от бурно развитие до рецесия

Румъния е в техническа рецесия след два поредни тримесечни спадa, като зад това стоят рекордният бюджетен дефицит от над 9%, висока инфлация и наложените мерки за строги икономии. Сривът на вътрешното търсене и повишаването на данъците върху потреблението доведоха до фалита на хиляди малки фирми, а правителството търси нов икономически модел, насочен към масивни инвестиции в инфраструктура, предимно финансирани от фондове на ЕС.

Личните истории зад статистиката

Случаят с Адриан Селареану, 50-годишен собственик на ресторант в Букурещ, илюстрира ефекта от тези процеси върху малкия бизнес. За да оцелее, той смени доставчиците си, съкрати персонал и сам започна да обслужва клиентите заедно със съпругата си. Въпреки усилията, след 15 години работа заведението бе принудено да затвори — жертва на растящите сметки за енергия, по-строгите данъчни ставки и намалената покупателна способност на клиентите.

Селареану описва настоящата ситуация като натрупване на проблеми, които не може повече да понася. Предприемачът посочва, че е преживял тежки периоди, включително пандемията, но сегашният удар върху потреблението и разходите е прекалено голям, за да бъде компенсиран с по-нататъшни съкращения на цените или персонала.

Структурни слабости и политическо напрежение

Само преди няколко години Румъния се състезаваше с Полша за най-бързо развиваща се икономика в Източна Европа. Днес страната се сблъсква с „разплащане“ след години на разточителни държавни разходи. Допълнителен натиск върху икономиката оказа и войната в Близкия изток, която възпрепятства инвестиционния климат и поддържа високи цени на енергията.

През последните две години Румъния бележи неблагоприятни позиции в множество класации на ЕС: сред най-големите търговски и бюджетни дефицити, с най-висока инфлация и с едни от най-високите разходи по заеми в региона, съвместно с Унгария. Вътрешните политически разногласия също усложняват ситуацията — дебатите преди гласуването на бюджета се превърнаха в остри спорове вътре в управляващата коалиция, която трудно се съгласи относно необходимите бюджетни съкращения.

Мерките за строги икономии успяха да намалят дефицита, но също така допринесоха за свиване на икономиката. Националната статистическа служба съобщи на 13 февруари, че 400 милиардния икономически обем на страната е отбелязал спад за второ поредно тримесечие в края на миналата година; подробни данни се очакваха в следващите дни.

Пазарни сигнали и възможности за възстановяване

Финансовите пазари отразяват несигурността: румънските доларови облигации бяха сред най-слабо представящите се сред развиващите се пазари в началото на седмицата. Доходността по ценни книжа с падеж 2053 г. скочи с 17 базисни пункта до 6,61% в сряда, след рекордно ниско ниво преди това.

Икономисти от бизнес асоциацията „Конкордия“, която представя над 4 000 компании, предупредиха на 3 март, че високите разходи по финансиране правят Румъния особено уязвима към външни шокове. Това ограничава възможностите на правителството да подкрепя инвестициите и устойчивия растеж, посочват експертите.

Последиците от спада в потреблението засягат и големите международни играчи. Само през януари според изследване на консултантската фирма Sierra Quadrant най-малко 5 000 предприятия са прекратили дейност или са подали заявления за несъстоятелност, предимно в сектора на услугите. В резултат на слабите резултати френската верига Carrefour реши да продаде румънското си подразделение след почти 25 години присъствие; подразделението отчете нетна загуба от 21 млн. евро за миналата година. Компанията отказа да коментира въздействието на икономическото забавяне, когато беше потърсена за коментар.

Правителството залага на трансформация от модел, основан на потреблението, към инвестиции в инфраструктура, но предизвикателствата по пътя към възстановяване остават значими — от фискалната консолидация до възстановяване на покупателната способност и доверието на инвеститорите.