Разрастващият се скандал с незаконните видеозаписи в салони и кабинет
Новите разкрития Скандалът около незаконното записване на клиенти в козметични салони продължава да се разраства. След съобщения за стотици
Новите разкрития
Скандалът около незаконното записване на клиенти в козметични салони продължава да се разраства. След съобщения за стотици видеоклипове, публикувани от обекти в Бургас и Казанлък, в публичното пространство се появиха и записи, направени в гинекологичен кабинет в София. Разпространението на тези материали повдига въпроси за това къде минава границата между законно видеонаблюдение и нарушаване на личните права.
Кога видеонаблюдението е незаконно
В центъра на дебата стои въпросът дали заснетите лица са били информирани и дали са дали съгласие за запис. Правната защита за неприкосновеността на личния живот е посочена в член 32 от Конституцията и в параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека. Според разясненията, заснемането на човек без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие представлява нарушение на тези гаранции.
Има значение и спецификата на самите записи. Ако камерите са част от охранителна система, правилата за използване и достъп до записите са различни от тези при тайно снимане с мобилен телефон или миниатюрни устройства. Особено чувствителен е въпросът дали видеозаписите показват обнажено тяло, тъй като това променя квалификацията на деянието.
Правна квалификация и последици
Когато записите съдържат кадри на голи тела, на създаването на такъв материал може да се придаде квалификация като порнографско съдържание. В такава хипотеза деянието попада под действие на член 159 от Наказателния кодекс, където за различните квалифицирани състави са предвидени различни размери на наказания. Именно поради тази възможна квалификация, случаите се разглеждат не само като административни нарушения, но и като престъпления с конкретни санкции.
Коментар от правния експерт
В ефира на предаването „България сутрин“ адвокат Райна Аврамова коментира правните аспекти на ситуацията. Тя посочва, че основните гаранции за личния живот са записани в конституцията и в международните стандарти, и че никой не може да бъде заснет без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие. Адвокатът подчерта, че от значение е и естеството на записите — дали става дума за охранително видеонаблюдение и дали материалите съдържат кадри на голо тяло, което може да доведе до криминализиране на деянието по член 159 от Наказателния кодекс.
Какво следва
Разпространението на видеоматериалите от различни градове и от различни типове обекти доведе до обществени и правни дискусии относно необходимостта от по-строг контрол и по-ясни правила за използването на камери в търговски и медицински помещения. Докато общественото недоволство расте, случаите привличат вниманието на правоохранителните органи и на юридическата общност, които трябва да определят дали и как да бъдат приложени съответните санкции спрямо нарушителите.
Заключение
Случаите с видеозаписите в салони и в медицински кабинет поставят в светлината на публичния дебат въпроса за границата между легитимното видеонаблюдение и нарушаването на неприкосновеността. Законодателните и правораздавателните механизми, цитирани от адв. Райна Аврамова — член 32 от Конституцията, параграф 1 от Конвенцията и член 159 от Наказателния кодекс — са отправна точка за изясняване на легалността на конкретните действия и за налагане на адекватни наказания при констатирани престъпления.



