Разпродажбата на облигации намалява нуждата от вдигане на лихвите

Пазарите поемат натиска върху паричната политика

Разпродажбите на държавни облигации доведоха до рязко покачване на доходностите, което затегна финансовите условия без допълнителни стъпки от централните банки. Възходящият натиск върху цената на парите означава, че част от ефекта, който централните банки търсят чрез повишаване на основните лихви, вече се реализира на пазарно ниво.

Доходностите на облигациите се вдигнаха до многогодишни върхове след седмици на масови продажби, което принуждава инвеститорите да искат по-висока възвръщаемост като компенсация за риска. Това движение е в основата на по-строгите финансови условия, които вече оказват ограничително въздействие върху икономическата активност.

Какво мотивира продавачите и какво означава това за пазара

Спадът на апетита за облигации не дава признаци на успокояване. Инвеститорите са обезпокоени от фискалните перспективи в различни държави — от САЩ до Япония и Франция — което увеличава търсенето на по-висока доходност. Допълнително, планираните емисии на дълг, свързани с проекти за изкуствен интелект, поглъщат наличен капитал и засилват натиска върху доходностите.

Преминаването на по-високите разходи за финансиране към крайните кредити вече се вижда — цените на ипотечните заеми и разходите по рисковани корпоративни облигации растат, което внася допълнително ограничение в икономическите потоци.

Промяна в очакванията за паричната политика

Пазарните залози за бъдещи вдигания на лихвите от централните банки се свиха. По данни, цитирани в анализа, общият обем на заложените повишения за осем големи икономики е намалял до 539 базисни пункта — значителен спад спрямо 717 пункта през септември. Част от този коректив е резултат от покупките и продажбите на суапови пазари: очакваните вдигания, отражени в суаповите договори, са се понижили с близо 200 базисни пункта от средата на септември насам.

По-конкретно, най-големите корекции в очакванията са регистрирани за Австралия, следвана от еврозоната (в контекста на фискалните тревоги около Франция), както и Южна Корея и Канада.

„Колкото по-голямо затягане калкулират пазарите, толкова по-строги стават финансовите условия“, посочва Кен Орчард, ръководител на отдела за международни инструменти с фиксирана доходност в T. Rowe Price — компания, управляваща активи за 1,9 трилиона долара. „А колкото по-строги стават финансовите условия, толкова по-малко затягане може да се наложи на централните банки да предприемат — или да са в състояние да реализират.“

Последици за икономиката и перспективи

Това, че пазарите вече „правят част от работата“ на централните банки, има няколко практически последствия. По-високите лихви по ипотеките и корпоративните кредити охлаждат потребителското търсене и инвестициите, което от своя страна може да намали нуждата от допълнителни парични ограничения от страна на регулаторите. В същото време обаче по-високите разходи за финансиране увеличават риска от натиск върху заемополучатели с по-слаби баланси и върху държавните каси, особено там, където фискалната ситуация предизвиква съмнения.

Ако разпродажбите продължат и емисиите на дълг, в том числе свързани с инвестиции в изкуствен интелект, останат големи, пазарният натиск върху доходностите може да се задържи. Това ще поддържа финансовите условия по-строги и ще влияе върху решенията на централните банки в краткосрочен и средносрочен план.

В заключение, сегашният ръст на доходностите по облигациите изпълнява функция, подобна на повишаване на лихвите — той повишава разходите за финансиране и ограничава активността, което намалява броя и степента на бъдещи официални вдигания на лихвите, ако тенденцията се запази.