Забавление

Ръст на естетичните процедури: 38 млн. годишно и липса на данни в България

Мащабът и липсата на национални данни Около 38 милиона естетични медицински процедури се извършват ежегодно в световен мащаб, а

Ръст на естетичните процедури: 38 млн. годишно и липса на данни в България

Мащабът и липсата на национални данни

Около 38 милиона естетични медицински процедури се извършват ежегодно в световен мащаб, а търсенето на такива интервенции продължава да нараства. В България обаче няма официални данни колко са законно извършените корекции на лице и тяло, нито пък се следи каква част от процедурите се предлагат нелегално – например в частни жилища или в помещения, които не са медицински заведения.

Това становище бе изнесено от Българската асоциация на естетичните дерматолози, която акцентира върху липсата на прозрачност по броя и условията, при които се предлагат подобни услуги у нас.

Регулации и изисквания от миналата есен

От миналата есен стандартът за естетични терапии вече е уреден нормативно. Според въведените правила процедурите трябва да се извършват в медицински заведения и да се провеждат от лекари със съответна специалност — дерматология или пластична хирургия. Целта на регулацията е да осигури по-високо ниво на безопасност и контрол при прилагането на естетични интервенции.

Ассоциацията подчертава, че само при спазване на тези изисквания пациентите могат да разчитат на адекватна преценка, правилна техника и контролирани продукти.

Рискове, нежелани реакции и необходимост от информираност

Специалистите отбелязват, че най-често срещаните нежелани реакции след естетични процедури са леки и временно изразени — обикновено продължават от 24 до 72 часа. Въпреки това е важно пациентите да бъдат предварително информирани за възможните странични ефекти, тяхната продължителност и начините за действие при усложнения.

Българската асоциация на естетичните дерматолози апелира хората да задават въпроси относно квалификацията на лекаря, мястото на провеждане на процедурата и типа използвани продукти, за да намалят риска от нежелани последици.

Пример за заблуда относно квалификацията

Като илюстрация на възможните заблуди бе посочен случай, в който лекар-анестезиолог предлага премахване на бенка, но не притежава право или квалификация да извършва такава манипулация. Този пример беше даден от дерматолога д-р Снежана Атанасова, която посочи, че подобни ситуации могат да доведат до медицински и правни проблеми за пациента.

По думите ѝ естетичната процедура винаги трябва да започва с дерматологичен анализ и индивидуална преценка на това, което е подходящо за конкретния пациент, вместо да се стига до импровизирани решения извън медицински контрол.

Препоръки за търсене на сигурност

Експертите призовават пациентите да търсят услуги само от квалифицирани специалисти и да използват продукти с ясно обозначена медицинска стойност. Регистрацията на лечебното заведение, наличието на специалисти с подходяща специализация и спазването на нормативните стандарти са ключови критерии при избора.

Докато у нас не бъдат налични подробни статистики за обема и организацията на естетичните процедури, асоциацията предупреждава за повишено внимание и необходимост от информирано вземане на решения от страна на пациентите.