Радев вероятно ще участва на изборите, Йотова може да посочи служебен премиер

Ситуацията след върнатите мандати

След като всички три мандата за формиране на кабинет в настоящия парламент бяха върнати неизпълнени, президентът Румен Радев ще трябва да вземе решение кой да бъде следващият служебен премиер и кога да насрочи предсрочните парламентарни избори. Паралелно с това в публичното пространство се обсъжда дали Радев ще подаде оставка и дали ще участва в изборите с отделен политически проект.

Кандидати и версии за служебен кабинет

Политологът д-р Теодор Славев от „Българския институт за правни инициативи“ коментира, че най-вероятно Илияна Йотова ще посочи следващия служебен премиер. По думите му тя би запазила линията на Румен Радев, въпреки че е различна фигура, а вариантите пред нея щели да бъдат подобни на тези пред Радев.

Сред спряганите имена е Андрей Гюров, но Славев отбелязва, че от тази страна има мълчание. Той посочи, че Гюров от години води битка за място в банката и е по-естествено да я продължи. Омбудсманът и Рая Назарян вече са отказали, а огледи се правят в Сметната палата. Славев добави, че ако бъде предложен, Димитър Главчев щял да представлява различен вариант.

Според Славев Йотова не е рисков играч и би избягвала капани при избора на служебен премиер. Той изрази скептицизъм, че Йотова би подредила служебен кабинет изцяло независимо, както и че Радев не би навлязъл в партийната политика, без да е координирал с нея структурата на кабинета. Славев също така посочи, че голяма част от хората в т.нар. „домова книга“ вече са показали симпатии към ГЕРБ или към депутати, свързвани с Делян Пеевски.

Политоложката Мила Мошелова отбеляза, че на този етап не е чута позиция от Гюров и напомни, че делото му е в Съда на ЕС, което според нея не представлява правен пречка за евентуално назначение.

Ще участва ли Радев в изборите?

Славев е на мнение, че Радев ще се яви на предсрочните парламентарни избори и че кампанията ще предложи няколко интриги. Той отбеляза, че индикациите от президентската администрация – настояване за промени в Изборния кодекс и искане за 100% машинно гласуване – показват пряка ангажираност към осигуряване на честност на изборите, но и поставят въпроса за заинтересоваността на самия президент.

Мошелова коментира, че е логично движение като „Трети март“ да бъде асоциирано с Радев и че има разлика между създаване на собствен проект и присъединяване към вече съществуваща политическа формация, която може да има и съмнителни перспективи пред избирателите. Тя добави, че в страната има около 400 партии, от които около 100 подават отчети в Сметната палата, така че изборът на формация не е ограничен. Мошелова очаква няколко политически формации да издигнат кандидатурата на Радев и предполага, че естественият му електорален резерв ще дойде от представители на лявото, които са се отдалечили от партиите си.

Дебатът за промените в Изборния кодекс

И двамата политолози изразяват тревога от начина, по който се обсъждат и предлагат промени в Изборния кодекс. Мошелова говори за „забързано конюнктурно законодателство“, което подкопава доверието и може да навреди на законодателната посока на страната. Тя посочи липса на истински разследвания и присъди по високите нива на корупция и оцени опитите за бързи и спорни промени като индикатор за страх в политическата класа от избирателя.

Славев се съгласи, като заяви, че спешни действия в навечерието на избори често са погрешни и че няма логика да се правят съществени промени дни преди вота. Той прогнозира ожесточена и „кална“ предизборна кампания, като подчерта, че обществото е настръхнало.