Радев: Еврозоната ще засили дисциплината за конкурентоспособност и фискална устойчивост

Ключовото послание

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев заяви в интервю, че присъединяването на страната към еврозоната ще доведе до допълнителен дисциплиниращ натиск. Според него този натиск ще трябва да бъде използван за повишаване на конкурентоспособността и за укрепване на фискалната устойчивост на публичните финанси.

Радев посочва, че подобно предизвикателство налага по-строг подход в управлението на публичните разходи и в поддържането на макрофинансова стабилност, особено предвид променящата се международна среда и изискванията, свързани с членство в еврозоната.

Нисък дълг като предимство, но не достатъчен

В интервюто управителят на БНБ отбелязва, че ниското равнище на държавния дълг представлява важно предимство за България. Това положение дава на страната поле за маневри и повишава устойчивостта спрямо външни шокове.

В същото време Радев подчертава, че самото равнище на дълга не определя устойчивостта на публичните финанси. По-важна е траекторията — тоест посоката и динамиката на публичния дълг и дефицити във времето. Управлението на доходите и разходите, както и продължителността и ритъмът на корекциите, са решаващи за дългосрочната фискална стабилност.

Последствия за политиката на публичните финанси

Радев акцентира, че присъединяването към еврозоната ще доведе до по-голямо внимание върху качеството на бюджетната политика. Това предполага не само поддържане на приемливи относителни нива на дълг, но и планиране на бюджета по начин, който гарантира устойчива траектория на публичните финанси.

По думите му допълнителният дисциплиниращ ефект ще изисква реформи и мерки, насочени към повишаване на конкурентоспособността на икономиката и към подобряване на дългосрочната фискална рамка. Тези стъпки трябва да бъдат съобразени с необходимостта от поддържане на икономически растеж и стабилност.

Фокус върху траекторията, не само върху нивото

Радев обяснява, че нормативните и пазарните механизми, които съпътстват членството в еврозоната, създават допълнителни стимули за по-дисциплинирана бюджетна политика. Тези стимули действат чрез по-строги изисквания, по-голяма прозрачност и по-ясни очаквания от страна на партньорите и пазарите.

В този контекст вниманието към траекторията на публичните финанси означава последователност в политиките, ясни средносрочни планове и действия, които предотвратяват натрупване на рискове в бъдеще. Според Радев именно посоката на изменение на дълга и дефицита определя доколко една икономика е устойчива в средносрочен и дългосрочен план.

Заключение

Управлението на публичните финанси преди и след присъединяване към еврозоната ще изисква засилен фокус върху конкурентоспособността и фискалната дисциплина. Ниското равнище на държавния дълг е положително, но ключовият въпрос остава траекторията на публичните финанси — тя ще определи доколко страната ще запази своята устойчивост в променящата се среда.