Проучване: Риби край урбанизираните брегове показват хроничен стрес

Рибите, които населяват крайбрежните зони около градовете, разполагат с повече храна, но едновременно с това показват признаци на хроничен физиологичен стрес, установиха изследователи според материал на АФП, публикуван в списание „Нейчър къмюникейшънс“.

Венсан Лоде, професор по морски науки в Института за науки и технологии (OIST) в Окинава и съавтор на изследването, обяснява, че средите, богати на органична материя, предлагат изобилие от храна и затова привличат рибите, но тези условия не са непременно добри за тяхното здраве. Той сравнява явлението с тийнейджъри, които са привлечени от заведенията за бързо хранене: лесен достъп до храна не означава благоприятна среда за дългосрочната здравословност.

Как изследваха ефектите върху рибите

Екипът използва транскриптомни анализи — метод, който описва цялостната активност на гените чрез измерване на молекулите РНК в клетките в даден момент и при конкретни условия. Тази техника дава възможност не просто да се оценят физико-химичните параметри на водата, а да се „попита“ самият организъм как реагира на заобикалящата го среда.

„Вместо просто да измерваме какво има във водата около нея, ние на практика питаме самата риба: Какво преживяваш и как организмът ти реагира на това?“, коментира Лоде, цитирайки подхода на изследването.

Основни наблюдения и резултати

При рибите от урбанизирани райони изследователите отчитат засилени имунни и възпалителни реакции. Освен това са налице признаци за оксидативен стрес — процеси, които могат да отразят неблагоприятно въздействие върху клетъчно ниво и да предизвикат дългосрочни здравословни проблеми при животните.

Авторите също така отбелязват, че възрастните екземпляри в урбанизираните зони демонстрират високо ниво на хранене — в експериментите то е сравнимо с това при „добре хранени“ риби. Въпреки това тези индивиди едновременно показват признаци на физиологичен стрес, което изследователите описват като „ефект на нездравословното хранене“.

Изследователите уточняват, че към момента не е доказано, че рибите изпитват същите хранителни нарушения, каквито се наблюдават у хората, които консумират прекалено много бърза храна. Това уточнение е отбелязано от източник на БТА в допълнение към публикуваните резултати.

Видове и места на изследване

За събирането на данните учените от френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и от OIST са изследвали широко разпространен вид коралова риба — син дамсел (Chrysiptera cyanea). Проучванията са проведени на 18 крайбрежни обекта на остров Окинава, които включват както райони с добре запазена природа, така и силно урбанизирани зони.

Такъв географски обхват позволи на екипа да сравни популации от различни среди и да свърже промените в генната експресия с нивото на урбанизация и наличието на органична материя в средата.

Приложение и перспективи

Според Венсан Лоде транскриптомният подход може да се използва като нов инструмент за проследяване на ефектите от промените в околната среда. Той предлага възможността да се използват обитаващите организми като вградени биологични сензори, които да сигнализират за здравословното състояние на екосистемите.

Изследователите считат, че методът може да бъде приложен при различни животински видове и в разнообразни екосистеми, за да се получи по-добра представа за начина, по който човешката дейност влияе върху физиологията на дивите популации.