Проф. Румен Кънчев: защо Тръмп не може да настоява за подкрепа от НАТО

Процедурата в алианса и ролята на Чл. 4 и Чл. 5

Проф. Румен Кънчев, бивш зам.-министър на отбраната и експерт по международна сигурност, поясни, че искане за съдействие от НАТО не може да бъде отправено едностранно и мигновено. По думите му уставът на алианса, действащ от април 1949 г., определя ясно рамките и процедурата за реакция при подобни ситуации.

Първата стъпка според него е активацията на Чл. 4, който представлява консултации между съюзниците. На тези разговори страната, която търси подкрепа — в случая САЩ — трябва да изложи своята позиция, да аргументира защо и каква помощ очаква от НАТО. Само ако участниците преценят, че военна помощ е необходима, може да се стигне до активиране на Чл. 5.

Географски ограничения и защо Близкият изток не попада

Кънчев подчерта, че Чл. 5 се прилага единствено когато държава е нападната от друга държава и когато инцидентът засяга територия, включена в границите на Северна Америка или Европа според устава. Той изтъкна, че Близкият изток не влиза в тези граници, което затруднява както стартирането на консултациите по Чл. 4, така и последващото прилагане на колективната защита по Чл. 5.

Това означава, според експерта, че искания за помощ във връзка с инциденти в региона на Ормузкия проток не могат автоматично да бъдат пренесени на дневния ред на НАТО като задължение за всички съюзници.

Международните реакции и искането към ЕС

Проф. Кънчев отбеляза, че много от държавите, към които е отправено искането от американска страна, са реагирали отрицателно. Той описа въпроса като сложен, тъй като освен правната процедура, има и политически и стратегически съображения, които weigh върху решението на отделните членки.

Една от исканите мерки, които той коментира, е призивът към държавите от ЕС да изпратят кораби за разминиране или за съпровождане на петролните танкери през Ормузкия проток. Проф. Кънчев обясни, че отговорът на европейските държави е предпазлив именно заради сериозния риск от ескалация на конфликта.

Опасения от ескалация и ограничението на мандата на НАТО

Експертът подчерта, че подобна военноморска намеса би означавала значително вдигане на залозите в конфликта. По неговите думи такава стъпка може да доведе не до разрешение, а до разрастване на сблъсъците, което трябва да се избягва.

Допълнително, Кънчев припомни ограничението на самия алианс — НАТО няма официална сфера на отговорност в Близкия изток. Той акцентира, че целта на съюза е да осигурява сигурността в северноатлантическата зона, което поставя допълнителни граници пред възможността за намеса извън тази рамка.

Заключение

Проф. Румен Кънчев обобщи, че искането на подкрепа от НАТО не е въпрос само на политическа воля, а зависи от юридически ограничения, процедура за консултации и готовността на съюзниците да приемат ескалация. В контекста на настояванията за действия около Ормузкия проток той посочи, че комбинацията от географски лимити и опасения за разрастване на конфликта правят сценарий за активиране на Чл. 4 и Чл. 5 малко вероятен. По думите му това е и причината за резервираността на мнозина европейски партньори.