Проф. Овчаров: Пергамон е най-старото име на Перперикон
Пергамон, както го е описал Птолемей, всъщност е Перперикон Проф. Николай Овчаров обяви пред журналисти, че градът, който римският
Пергамон, както го е описал Птолемей, всъщност е Перперикон
Проф. Николай Овчаров обяви пред журналисти, че градът, който римският географ Клавдий Птолемей посочва в Родопите като Пергамон, трябва да се идентифицира с Перперикон. Археологът поясни, че Пергамон е латинското наименование, а в гръцките текстове то се среща под формата Пергам.
Според проф. Овчаров съществува и град с това име в Мала Азия, но топонимът отдавна е известен като означаващ укрепление по хетско-лувийски произход. Чрез контактите на езиците то е навлязло и в тракийския лексикон като ороним, добави той.
Тази идея не е нова: още преди около двадесет години е публикувана научна статия с хипотеза за такова именуване, а днешните резултати от разкопките дават допълнителни аргументи, каза професорът.
Птолемей, картографията му и съвременните изследвания
Проф. Овчаров припомни, че Клавдий Птолемей е живял през II век и за първи път въвежда в картите си понятията градуси и минути, използвани в съчинението му „География“. Тъй като мерните единици и ориентирите в неговите карти не съвпадат с днешните, те изискват приравняване към модерни координатни системи, отбеляза той.
Картите на Птолемей предизвикват засилен интерес в последно време и в Техническия университет в Берлин се работи по тяхното корелиране с настоящи географски системи, допълни проф. Овчаров.
Находки от това археологическо лято
Ръководителят на разкопките обобщи резултатите от четиримесечните проучвания през това археологическо лято. Откритите материали са разнообразни и обхващат период от II до XIV век. Сред последните находки е енколпион — кръст-реликварий с изображение на Богородица Оранта, както и още един подобен съд, който предстои да бъде отворен и проучен.
Сред артефактите има и вотивна плочка от II–III век, фибули от IV–V век, както и различни декоративни елементи: гривни, наушници и апликации. Тези предмети потвърждават продължително обитаване и културни връзки през широк хронологичен диапазон.
Архитектурата на Южния квартал
Проф. Овчаров подчерта, че Южният квартал на Перперикон е имал особена функция в градската структура — той представлявал т.нар. гробна улица, организирана около мавзолеи и представителни сгради. Тази архитектурна концентрация потвърждава ритуалния и официален характер на зоната в различни епохи.
В заключение археологът изрази увереност в значението на Перперикон за региона: „А днес вече знаем, че по-голям град от Перперикон няма да открием никога повече нито в Източните, а въобще в Родопите.“



