Проектът на Радев: промяна за статуквото или заплаха за демокрацията?

Три различни прочита след интервюто на президента (2017 – 2026 г.)

В ефира на bTV политолозите Мария Пиргова, Петър Чолаков и Цветанка Андреева обсъдиха политическите намерения на президента Румен Радев и заявката му за активно участие в политическия живот. В дискусията прозвучаха коренно различни оценки — от подкрепа и надежда за промяна до тревога за демократичния ред.

Пиргова: демонстрация на решителност и лидерство

Мария Пиргова видя публичната поява на Радев като сигнал за решителност и лидерски устрем. Тя каза, че президентът е успял да убеди част от обществото, че напускането на институционалната позиция е личен избор, мотивиран от необходимостта от сериозни политически и законодателни реформи. По думите ѝ Радев се позиционира като национален лидер с центристки послания, готов да поеме отговорност за управление в контекста на натрупаните кризи.

Чолаков: изчакване и въпросителни около екипа

Петър Чолаков заемa по-умерена и изчаквателна позиция. Той отбеляза, че в интервюто Радев е адресирал различни социални групи — от теми за бедността до външнополитически въпроси. Въпреки това Чолаков посочи като ключов въпрос кой ще бъде в обкръжението на Радев и какви икономически и политически интереси ще подкрепят евентуален проект. Липсата на ясен екип и на видимо финансиране според него поражда важни въпроси, които засега остават без отговор.

Андреева: заплаха за демокрацията

Цветанка Андреева зае рязко критична позиция и определи заявката на президента като „поход на автократ към властта“. Тя изрази опасение, че зад реториката за борба с олигархията стои политическа амбиция за еднолично управление и че подобни послания са типични за автократични модели, които могат да заменят демократичните институции.

Дебатът за използването на президентската институция

Между тримата експерти имаше и противоположни мнения относно въпроса дали президентството е било използвано като платформа за изграждане на политически проект. Андреева твърди, че Радев е използвал мандата си за конструиране на бъдеща властова алтернатива. Пиргова от своя страна отхвърли тази теза, подчертавайки, че към момента няма публични доказателства за създаване на партия или организиран екип около него.

Геополитическа линия и евентуални рискове

В дискусията бе поставен акцент и върху геополитическата ориентация на Радев. Чолаков и Андреева отбелязаха, че президентът води политика „на два стола“ с балансиращи, но спорни сигнали по теми, свързани с Русия, НАТО и Европейския съюз. Андреева предупреди, че подобна линия може да доведе до изолация на България, докато Пиргова изтъкна, че Радев не е обявявал намерение за излизане от евроатлантическите структури.

Ролята на служебното правителство

Анализаторите обсъдиха и предстоящото служебно правителство, като посочиха, че изборът на служебен премиер ще има ключово значение. В същото време те отбелязаха, че решенията са ограничени от конституционните рамки и зависят от парламентарните сили и процедурите, предвидени в основния закон.

Заключение: централна тема за следващите избори

В заключение тримата политолози се обединиха около виждането, че евентуалният политически проект на Румен Радев ще бъде един от определящите фактори в следващите избори. Интерпретациите обаче остават диаметрално противоположни — за едни това е необходима алтернатива на статуквото, за други — риск за демократичния модел на управление.