Превземането на остров Харг няма да реши петролния проблем на Тръмп

Превземането на остров Харг е разглеждано от американския президент като възможна ескалация в конфликта между САЩ, Израел и Иран, но реалността на иранските петролни потоци прави тази идея илюзорна. Хард инвазия и задържане на терминала биха били изключително трудни, а дори успехът не би ликвидирал приходите на Техеран от енергоизнос.

Какво представлява остров Харг

Остров Харг е ключова инфраструктура за износа на ирански суров петрол — обичайно отговаря за около 90% от суровия износ, който средно достига около 1,7 милиона барела на ден. Причините за това предпочитание са близостта до огромни находища на сушата, наличието на дълбоководни кейове, големи резервоари за съхранение и възможност за бързо товарене на големи танкери. Географски Харг е с площ приблизително половината от Манхатън и е на около 25 километра от иранския континент.

Алтернативни терминали и други потоци

Харг не е единственият изход за иранските енергийни доставки. На първо място е Джаск в Арабско море, близо до Ормузкия проток, от който Иран наскоро е товарил танкери и който може да поддържа около 300 000 барела дневно. Други съоръжения в Персийския залив — остров Лаван, остров Сири и Кешм — заедно биха могли да обработват допълнителни 200 000–300 000 барела на ден.

Освен суровия петрол, Иран изнася значителни количества газов кондензат (NGL) и рафинирани продукти като мазут, втечнен нефтен газ и нафта. Тези потоци идват предимно от терминалите Асалуе, Бандар Махшар и Абадан и заедно възлизат на около един милион барела на ден. NGL са сред най-печелившите ирански износи след суровия петрол и природния газ.

Защо превземането на Харг не би задушило напълно икономиката

Да се прекъсне иранският петродоларов приток изисква много повече от овладяване на един обект. Дори ако Харг бъде атакуван или завладян, останалите терминали дават възможност за продължаване на износа, макар и в по-малки обеми. Комбинираните капацитети на Джаск, Лаван, Сири и Кешм не се доближават до Харг—в най-добрия случай около една четвърт от това, което островът предлага—но биха позволили поддържането на поток, достатъчен за финансиране на военни усилия.

Иран започна войната от позиция на ресурсна сила: общото производство на петрол и петролни продукти достигна 46-годишен връх — близо 5 милиона барела на ден. Износът на суров петрол наскоро се повиши до 2,2 милиона барела дневно (осемгодишен връх), а още около един милион барела на ден идват от други течности и рафинирани продукти. В хода на предишната кампания за „максимален натиск“ през 2020–2021 г. износът на суров петрол спадна под 250 000 барела дневно за месеци, но режимът оцеля и в крайна сметка успя да възстанови доставки, макар и ограничено.

Възможни сценарии и ограничения

За да „заду́ши“ пълния приходен поток, САЩ би трябвало не само да превземат Харг, но и едновременно да парализират другите износни точки — логистично и военно предизвикателство. Алтернативна опция е да се приложи ембарго и да се спират танкерите с ирански товар, но въпросът е дали това ще подейства достатъчно бързо, за да предотврати рязък скок в цените на суровия петрол и сериозни щети за световната икономика.

Нещо повече, в условията на война Техеран е показал изобретателност при намиране на пътища за износ. Продължаващото товарене и преминаване през Ормузкия проток е положителна изненада за иранските плановици, особено след временното отменяне на санкциите от Вашингтон за 30 дни. В четвъртата седмица на конфликта Иран е изнасял поне 1,5 милиона барела на ден от суров петрол и други продукти; при средна цена от 80 долара това възлиза на около 2,5 милиарда долара — значителни приходи, които Техеран вероятно не е предвиждал.

Администрацията на САЩ трябва да вземе предвид и риска от ответни действия: при удари по енергийната инфраструктура Иран заплашва да отвърне чрез атаки срещу енергийни обекти в съседни страни. Както казва Денис Цитринович от Института за изследвания на националната сигурност в Тел Авив: „Каквото и да ни направите, ние ще направим на вас – и дори повече.“

Бележка за автора: Хавиер Блас е колумнист, специализиран в енергетика и суровини; преди това е работил за Bloomberg News и като редактор за суровини във Financial Times.