Преговорите в Женева стигнаха до задънена улица заради Медински
Застой след тристранните срещи в Женева Тристранните преговори в Женева, в които участваха представители на Украйна, Русия и Съединените
Застой след тристранните срещи в Женева
Тристранните преговори в Женева, в които участваха представители на Украйна, Русия и Съединените щати, не продължиха напред след спиране на обсъжданията, причинено от позициите, изложени от руския главен преговарящ Владимир Медински. Според източници, цитирани от журналиста Барак Равид в социалната мрежа X и позоваващи се на двама дипломати, именно предложените от руската делегация формулировки и искания са довели до застой.
Срещите се провеждаха в контекста на усилия за намиране на решения по въпроси, свързани със сигурността и хуманитарните аспекти на конфликта. Въпреки наличието на дипломатически представителства и помощни екипи, разговорите не успяха да преминат към окончателни договорености по спорните теми.
Ключови изявления от преговорите
На 18 февруари специалният пратеник на президента на САЩ, Стив Уиткоф, обяви, че тристранните преговори в Женева „са довели до съществен напредък“. Това становище беше представено като част от опита да се подчертае постигнатото по конкретни механизми и формати на диалога, дори ако основните въпроси остават нерешени.
От украинска страна секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Рустем Умеров изтъкна, че в центъра на обсъжданията са били темите за сигурността и хуманитарните проблеми. Умеров подчерта подхода на украинската делегация с думите: „Работим конструктивно, съсредоточено и без излишни очаквания. Нашата задача е да прокараме максимално решенията, които могат да доближат траен мир.“ Той добави, че Киев възнамерява да постави на масата и въпроса за енергийно примирие, което да облекчи хуманитарната ситуация и да намали риска за инфраструктурата и снабдяването.
Съветникът в кабинета на украинския президент Сергей Лещенко отбеляза, че към преговорите са пристигнали и съветници по въпросите на сигурността на европейските лидери. Те са присъствали близо до процеса, но според Лещенко не са били директно в преговорната зала, което ограничава възможността им да влияят в реално време върху детайлите на диалога.
Фактори зад задънената улица
По-рано преди началото на разговорите говорителят на руския президент Дмитрий Песков посочи, че на масата ще бъде поставен „по-широк спектър от въпроси“ в сравнение със срещите в Абу Даби, включително и такива, свързани с териториални аспекти. Тази заявка за разширяване на дневния ред даде политически знак за намерение да се обсъждат чувствителни теми, което изглежда е влязло в противоречие с очакванията и позициите на украинската делегация и нейните партньори.
Според съобщенията, представените от Медински позиции са се отличавали с твърда формулировка по ключови компоненти на преговорите, което е довело до отказ или невъзможност да се намерят компромиси в рамките на текущия формат. Именно това несъответствие между очакванията и предложените текстове е отбелязано като основна причина за блокирането на преговорите.
Наблюдения и следващи стъпки
Въпреки обявения от САЩ „существен напредък“ по някои въпроси, срещата в Женева завърши със спиране на работата по основните раздели на дискусиите. От украинска страна акцентите останаха върху сигурността, хуманитарните мерки и енергийните гаранции, докато от руската страна бяха предложени по-широки рамки, включващи териториални теми.
Остава неясно дали и кога разговорите ще бъдат възобновени в същия формат или под друга форма. Позициите, изложени от ключовите страни в Женева, ще продължат да определят възможностите за бъдещи преговори и за постигане на евентуални споразумения.



