Попов: Свръхпечалба няма, държавата удря белия бизнес

Свободният пазар и обвиненията в „свръхпечалба“

Адвокат Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки, заяви в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев, че терминът „свръхпечалба“ не съществува и че на свободния пазар приходите се формират от търсене и предлагане. Според него държавата е насочила ударите си към легалните, „бели“ предприятия — като банки и търговски вериги — които са структуроопределящи за икономиката.

Сивата икономика и неправилната насока на мерките

Попов посочи, че официално сивият сектор в страната е между 30 и 35%, като истинският дял вероятно е по-голям. Вместо да разработи политики за изваждане на този бизнес на светло и увеличаване на данъчните приходи, държавата прилага драконовски мерки срещу плащащите данъци фирми. Той оценява тази стратегия като нелогична и контрапродуктивна.

Примерът от Италия по време на COVID

Адвокатът припомни италианския случай от пандемията, когато спирането на кешовите плащания доведе до по-големи печалби за банките. Италианската държава преговаряла шест месеца с асоциацията на търговските банки и постигнала взаимноизгодно решение — еднократно повишаване на данъка, което банките заплатили и продължили да работят както преди. По думите на Попов подобен подход показва, че диалогът и временни мерки могат да бъдат по-ефективни от внезапни наказания.

Законът съществува, но не се прилага

Попов подчерта, че проблемът у нас не е липсата на законодателство, а неговото прилагане. В Закона за защита на конкуренцията има инструменти за борба с картели — практики, при които търговци действат координирано, за да вдигат цени. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) би могла да се намеси ефективно и да пресече такива действия, посочи той.

Влияние на заплатите и потреблението върху цените

Попов обясни, че ръстът на цените през лятото на миналата година е резултат от скок в търсенето. Това според него се дължи в голяма степен на факта, че държавата два пъти увеличи заплатите на чиновниците през последната година. Повишението на възнагражденията в публичния сектор наложило и частният бизнес да вдигне заплатите, за да задържи персонала. Тези средства навлезли в потреблението и създали инфлационен натиск, което довело до увеличение на цените.

Критика към методиката за „справедливи цени“ и санкциите

Попов е категоричен, че предложената от правителството методика за определяне на справедливи цени е опасна, защото не отчита пазарните фактори — търсене, предлагане, дефицит или излишъци от стоки. Той изрази притеснение и от последните изменения в Закона за защита на конкуренцията, които според него отменят презумпцията за невинност и въвеждат презумпция за виновност.

Особено тревожно е въвеждането на възможност за санкция до 10% от оборота на търговеца. Попов предупреди, че при прилагане на такава мярка съдилищата ще се изпълнят с дела, а инвеститорите ще се отдръпнат, защото никой бизнес не може да понесе подобна глоба.

Необходимост от стабилна регулация и диалог

В заключение Попов апелира към създаване на устойчива регулаторна среда и върховенство на правилата, които няма да се променят често. Това, според него, ще намали сивата икономика и ще увеличи приходите в хазната повече отколкото наказателните мерки срещу онези, които плащат данъци. Той посочи, че през последната година и половина се е задълбочил антагонизмът между държавата и бизнеса, а политическата реторика за „добри потребители и лоши търговци“ няма да доведе до ползотворни резултати.