Подводни „чадъри“ дават временна защита на коралите

Подводни конструкции, наподобяващи чадъри, могат да осигурят краткосрочна защита на кораловите рифове от вредното въздействие на интензивното слънчево греене и ултравиолетовото лъчение. Това показва летен експеримент на американски морски биолози, чиито резултати са публикувани в списанието Frontiers in Marine Science.

Как бе проведен експериментът

Екипът от Югоизточния университет „Нова“ във Флорида е монтирал 20 сянкови сенника над колонии от два вида корали в залива Нюфаунд Харбър в Канада. Конструкциите са изградени от тръби и найлонова тъкан, закрепени за дъното, но изплавани така че да стоят на около 30 сантиметра над кораловите колонии. По този начин се постига редукция на слънчевата радиация с приблизително 60 процента.

Водолази са извършвали редовни инспекции и са вземали проби от тъканите на коралите, за да проследят ефектите на засенчването върху физиологичното им състояние.

Наблюдавани резултати

Под сенниците коралите са показали по-малка загуба на цвят — признак за по-слабо изразено термично обезцветяване — и в някои случаи са възстановили част от естествените си багри след поставянето на сенчестите конструкции. Изследването подчертава, че самото засенчване не намалява температурата на водата, но значително редуцира радиационния стрес, който благоприятства разграждането на симбиотичната връзка между коралите и водораслите.

„Термичното обезцветяване на коралите е вероятно най-голямата заплаха за рифовете по целия свят и ние сме длъжни да се борим с климатичните промени, за да ги опазим“, посочва водещата авторка д-р Карън Нийли.

Контекст и предизвикателства

В статията се припомня, че процесът на обезцветяване настъпва, когато повишаването на температурата нарушава симбиозата между коралите и микроалгите, които им доставят хранителни вещества и придават цвят. Това е особено тревожно в контекста на рекордните морски горещини през 2023 г., които край бреговете на Флорида почти напълно унищожиха различни местни видове.

Авторите отбелязват, че традиционните методи за възстановяване на рифовете са много скъпи, а присадените или отгледани в лаборатория нови полипи остават уязвими при повторни горещи вълни. Поради това тестът със сенници е разглеждан като възможна оперативна мярка за краткотрайна защита.

Ограничения и възможни приложения

Изследователите са откровени по отношение на ограниченията на подхода: той не е универсално решение за целия Световен океан и масовото използване на сенници би изправило мениджърите пред трудни избори кои участъци от рифовете да бъдат приоритетни за защита. Технологията е подходяща предимно за малки, уязвими площи или за защита на редки видове докато се предприемат дългосрочни мерки.

Въпреки ограниченията, експериментът доказва жизнеспособността на концепцията и открива нов път в стремежа за опазване на кораловите екосистеми. Авторите подчертават, че подобни сенници могат да служат като „спасителен пояс“ — временна мярка, която да намали смъртността по време на остри топлинни събития.

Заключението е тежко: „Загубата на симбионти (организъм, който съжителства в симбиоза с друг организъм) превръща рифовете в бели „призраци“ и ги обрича на гладна смърт.“ Сенниците не са заместител на глобалните усилия за ограничаване на затоплянето, но могат да дадат време и пространство за възстановяване, докато се разработват и прилагат по-широки стратегии.