Почина Санда Стратулат-Протич, авторка на опаковки

Почина художникът и графичен дизайнер Санда Стратулат-Протич. Новината беше оповестена от режисьора, аниматора и плакатиста Теодор Ушев във Facebook, който публикува и кратък поздрав в памет на твореца.

Според съобщението Санда Стратулат-Протич е починала на 18 май на 89-годишна възраст. В статуса си Ушев отбеляза: „Санда Стратулат – Протич нарисува нашето детство“, с което подчерта значението на нейната работа за поколения българи.

Профил и принос

Санда Стратулат-Протич работеше като художник и графичен дизайнер, създала редица запомнящи се опаковки и визуални знаци за хранителната промишленост. Сред най-разпознаваемите ѝ творби са опаковките на дъвките „Идеал“ и на шоколадите „Кума Лиса“. Тези дизайни влезли в ежедневието на много семейства и били част от детството на хора от различни поколения.

Освен тях, Стратулат-Протич е автор и на оформлението на бисквити като „Детска радост“ и „Златна есен“, както и на опаковката и визуалния знак за „Зрънчо“. Нейните етикети и пакети за хранителни продукти са били използвани като запазени марки в бранша, което допринася за лесното им разпознаване и запомняне от потребителите.

Реакции и значение

Публикацията на Теодор Ушев беше кратка, но емоционална, като подчертава влиянието на творчеството на Стратулат-Протич върху обществената памет. Коментирайки ролята ѝ, Ушев изрично посочи, че нейните илюстрации и опаковки са „нарисували нашето детство“, което отразява колективното значение на нейния труд.

От текста на съобщението става ясно, че творчеството на художничката не се ограничава само до отделни продукти, а включва цялостен принос към визуалния речник на хранителната индустрия — от етикети до опаковъчни решения, които са служили както за комуникация на марката, така и за естетическа идентичност.

Памет и наследство

Наследството на Санда Стратулат-Протич може да се проследи в многобройните опаковки и марки, които са останали в покупко-продажбения и културен пейзаж. Нейните работи не само са съпътствали потребителските навици, но и са придобили емоционална стойност за онези, които са израснали с тези продукти.

Макар лично повече подробности за живота и творческата кариера на художничката да не са споменати в съобщението, публикувано от Теодор Ушев, посланието ясно очертава нейния принос към визуалната култура на хранителната промишленост и към спомените на поколения.

Във времето след оповестяването на новината думите на Ушев действат като кратко свидетелство за значението на работата ѝ: артистично присъствие в ежедневието, което остава в колективната памет чрез опаковки и графични знаци.