Бизнес

Пламен Донев: Данък върху „свръхпечалбата“ ще вдигне цените на храните

Пламен Донев — дипломиран експерт-счетоводител, данъчен експерт и преподавател по данъчно облагане в УНСС — обяви в предаването Бизнес

Пламен Донев: Данък върху „свръхпечалбата“ ще вдигне цените на храните

Пламен Донев — дипломиран експерт-счетоводител, данъчен експерт и преподавател по данъчно облагане в УНСС — обяви в предаването Бизнес старт с водещ Христо Николов, че идеята за въвеждане на данък „свръхпечалба“ е без реална икономическа логика и има предимно целта да осигури бързи допълнителни приходи за държавата.

Предложението от Министерството на финансите включва въвеждане на 33% данък върху т.нар. „свръхпечалби“ за 2027 г. Мярката би засегнала банки, застрахователи, презастрахователи, телекомуникационни компании, фирми за бързи кредити и търговски вериги с над пет обекта.

Критика на концепцията „свръхпечалба“

Донев подчерта, че понятието „свръхпечалба“ не фигурира в икономическата теория като самостоятелен феномен — по-високата норма на печалба в отделни сектори често е следствие от икономически цикли, инфлационно натоварване или външни глобални фактори. В условията на свободен пазар, според него, конкурентните механизми привличат нови участници и нормите на печалба естествено спадат с времето.

Той посочи и разнородността на засегнатите сектори, което затруднява прилагането на единна данъчна формула. За телекомуникациите и търговските вериги евентуалното допълнително облагане би ограничило възможностите за инвестиции и развитие.

Риск от поскъпване на храните

При търговските вериги Донев изтъкна, че увеличаване на данъчното бреме ще бъде прехвърлено върху потребителите и ще доведе до по-високи цени на храните. Той нарече този ефект „проинфлационен“ и го определи като противоречив на фона на настоящите инфлационни проблеми.

Експертът обясни, че високите хранителни цени не са непременно резултат от липса на конкуренция, а произтичат от разходите в сектора и от факта, че България е нетен вносител на суровини за хранително-вкусовата промишленост.

Банки, кредити и имотен пазар

Най-съществен проблем според Донев е въвеждането на данъка върху банковите печалби. Той посочи, че общата данъчна тежест върху банките е значително по-ниска (почти двойно) в сравнение с други сектори, защото финансовите услуги, свързани с отпускане на заеми, са освободени от ДДС по технически причини на европейско ниво. Докато при хазарта и застраховането съществуват компенсиращи такси и данъци, при банките в България подобен механизъм отсъства в продължение на 20 години.

Донев критикува идеята за извънреден еднократен налог и заяви подкрепа за трайно, компенсиращо облагане на нормалните банкови печалби, вместо еднократни мерки.

Той призна, че налагането на допълнителен данък върху банковия сектор ще повиши лихвите по кредитите, но посочи, че това може да е търсен ефект — по-високите лихви да охладят активността на имотния пазар, който според него е надхвърлил точката на равновесие.

Данъчни оценки на имотите и местни данъци

Промените предвиждат поетапно увеличаване на данъчните оценки на недвижимите имоти — с 25% през първата година, 30% през втората и 35% през третата, което практически удвоява оценките. Донев определи тази стъпка като необходима, но „плаха и недостатъчна“, като подчерта, че тези оценки са формулни и не отразяват текущите пазарни цени.

Той отбеляза, че местните данъци в България са значително по-ниски в сравнение със западните икономики и че много общини дълго време са се въздържали от повишаване на ставките по политически причини. Донев прогнозира, че предстоящите местни избори могат да подтикнат общинските съвети да намалят ставките, за да смекчат ефекта от новите оценки.

Социални мерки и промени в ДДС

Пакетът включва и социални мерки: увеличение на данъчните облекчения за семейства с деца — за едно дете облекчението расте от 300 на 500 евро, а за две деца спестеният данък достига 800 евро. Загубата за бюджета по тази линия се прогнозира да нарасне от 250 млн. евро на близо 450 млн. евро, като в това число влизат и облекченията за здравни, социални и културни дейности за деца.

Двойното увеличение на квотата за ваучери за храна ще остави още около 500 млн. евро в разположение на гражданите и бизнеса, като общият макроефект на мерките за домакинствата се оценява на около 900 млн. евро.

В областта на ДДС се предлага повишаване на прага за задължителна регистрация до 75 000 евро, което Донев подкрепя като полезна мярка за малкия бизнес. Предвидени са и промени, свързани с електронното фактуриране и мерки срещу злоупотреби при сделки с недвижими имоти.

Обща оценка

По думите на Донев, предложените промени съдържат някои позитивни елементи, но не решават в пълнота дълбоките проблеми на българската данъчна система и не са достатъчно смели. Той изрази съмнение дали идеята за данък „свръхпечалба“ ще бъде приета от парламента, като я определи по-скоро като тест на общественото мнение и оспори прогнозата за допълнителни приходи в размер на 1 млрд. евро.