Пимпирев: Полярните региони в центъра на геополитиката и ресурсите

Проф. дн Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт, коментира предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов как изменението на климата превръща полярните територии в нова сцена на международни интереси. Според него топенето на ледовете не само разкрива достъп до стратегически суровини, но и прави възможен целогодишен морски трафик, което променя баланса в глобалната търговия и сигурност.

Гренландия и геоложките богатства

Пимпирев описва Гренландия като част от древен геоложки щит, близък по произход до канадския. Там се срещат едни от най-старите скали на планетата, включително анортозити — материал, познат и от Луната, който съдържа големи количества лантаниди. Сред конкретните метални ресурси, посочени от проф. Пимпирев, са ниобий и литий — елементи, от които зависят съвременни отрасли като военната индустрия, електрониката, възобновяемата енергетика и космическите технологии.

В Южна Гренландия, където климатът вече позволява непрекъснати дейности, се водят проучвания от австралийска компания с китайско финансиране. Това според Пимпирев поставя острова в точка на сближаване и съперничество между Изтока и Запада, докато Дания и Европейският съюз се опитват да запазят статуквото чрез международното право и разширена автономия за местните общности.

Проф. Пимпирев отбелязва, че формалните претенции на САЩ към Гренландия изглеждат неадекватни предвид голямото географско отдалечаване, но подчертава, че именно уникалните ресурси правят острова значим в международната надпревара. Той посочва също, че населението към момента предпочита сигурността на връзката с Копенхаген и Брюксел, като на референдум преди около 20 години са избрали автономия в рамките на Дания пред пълна независимост.

Северният морски път и логистичните промени

Разтапянето на ледовете отваря все по-дълъг период за използване на Северния морски път, което според Пимпирев може да доведе до значително поевтиняване на търговията между големите икономически блокове. Новият маршрут съкращава разстоянията и заобикаля традиционни тесни места в глобалната логистика, което ще улесни преминаването на търговски кораби през все по-голямата част от годината.

Антарктида и ролята на България

Проф. Пимпирев напомня, че Антарктида е под специален международен режим и България като консултативна страна по Антарктическия договор има равен глас в управлението на континента. Страната ще организира своята 34-та национална антарктическа експедиция през 2026 г., което според него затвърждава регионалните ни позиции.

Въпреки действащ до 2048 г. мораториум върху добива на полезни изкопаеми, българските изследователи са регистрирали наличие на мед и злато близо до националната база. Текущите научни дейности на кораба „Св. Св. Кирил и Методий“ са насочени към изучаване на морските течения, солеността и температурата на водата — параметри, критични за прогнозирането на бъдещото покачване на морското ниво и рисковете за крайбрежните територии.

Американски и немски учени вече избират да работят съвместно с българската програма, което Пимпирев тълкува като признание за нивото на научната ни дипломация. Той подчертава, че България трябва да се отърси от усещането за периферна държава и да заеме активна позиция: „Ние сме сериозна европейска държава и в Антарктида имаме право да участваме в решенията — дори с вето.“

Пимпирев завършва с прогноза, че когато мораториумът приключи през 2048 г., България ще има аргументи и данни, с които да участва в дискусиите за разпределение на минералните ресурси.