Петролът поевтиня след нови дипломатически усилия за Ормузкия проток
Пазарна реакция и предложенията от Ню Йорк Цените на суровия петрол се понижиха, след като в медиите се появиха
Пазарна реакция и предложенията от Ню Йорк
Цените на суровия петрол се понижиха, след като в медиите се появиха сведения, че представители на САЩ и Иран обсъждат рамка за поетапно повторно отваряне на Ормузкия проток. Глобалният бенчмарк Brent спадна към ниво около 105 долара за барел, след рязко поскъпване от над 7% през предходните два дни, а американският лек суров петрол (WTI) остана под 93 долара.
Иранският външен министър Абас Арагчи информира журналисти в Ню Йорк, че Техеран е внесъл в разговорите ново предложение с седемдневен срок за повторно отваряне на протока при изпълнение на определени условия.
Разговорите се водят в кулоарите на Общото събрание на ООН, според запознат източник, и пазарът реагира на перспективата за бързо облекчаване на напрежението в ключов морски коридор за световните доставки.
Причини за волатилността и прогнози
Суровият петрол продължава да бъде силно волатилен в осмия месец от конфликта между Вашингтон и Техеран. Цените се колебаят под влиянието на противоречиви сигнали за развитието на войната, индикации за промени в потоците от енергийни доставки от Близкия изток и спекулации, че САЩ може да въведат временна забрана за износ на дизел.
От началото на годината Brent е почти с над 70% нагоре, което допринася за допълнителен инфлационен натиск. „Цената на Brent вероятно ще се задържи в диапазона 100–110 долара, освен ако не настъпи съществена промяна“, коментира Харис Хуршид, главен инвестиционен директор в Karobaar Capital LP. Той добави, че надеждно, поетапно споразумение би могло да върне цената под 100 долара, докато нов срив в експортната или логистичната верига може да изкачи стойността до 120 долара.
Каролин Кисейн от Центъра за глобални въпроси към Нюйоркския университет отбеляза, че през последните шест месеца пазарът е реагирал бурно на коментари и заглавия и сега търси „реални действия“, които да потвърдят посоката.
Ормузкият проток и позициите на страните
Ормузкият проток — тесният воден път, който свързва Персийския залив с международните пазари — е в центъра на спора. Ислямската република заявява, че упражнява суверенен контрол над коридора, през който в мирно време е преминавала около една пета от световните дневни доставки на петрол и природен газ. Съединените щати от своя страна подчертават, че статутът на маршрута не бива да се променя и продължават да налагат блокада на иранските пристанища.
Представител на Белия дом заяви, че президентът Доналд Тръмп остава отворен за разговори с Иран, но подчерта, че САЩ не са задължени да преговарят, тъй като се намират в силна позиция благодарение на своята санкционна кампания и блокадата. В текста се посочва и че американският лидер е започнал войната в края на февруари, предприемайки съвместна атака с Израел с цел да сложи край на ядрената програма на Техеран.
Ескалация в региона и последици за физическия пазар
Независимо от преговорните сигнали, в Близкия изток се регистрират нови сблъсъци и засилено военно присъствие. В четвъртък Саудитска Арабия прехвана ракети, насочени към пристанището Янбу и град Таиф, при атаки от подкрепяните от Иран хути. По-рано този месец атаките извадиха от строя тръбопровода „Изток-Запад“, който снабдява терминала в Янбу.
Франция обяви, че ще разположи войски за защита на саудитски енергиен обект, а Обединеното кралство ще подкрепи Рияд, предоставяйки отбранителна възможност за дозареждане на самолети във въздуха.
На физическия пазар вече се наблюдават сериозни дефицити: търговци платиха рекордни премии за незабавни доставки от склада в Кушинг, Оклахома, а в Европа Dated Brent се търгува с голяма премия спрямо фючърсите.
В администрацията на президента се обсъждат и ефектите от евентуална краткосрочна забрана на износа на американски дизел, според сенатор Джон Хоувен. Това е още един фактор, който може допълнително да разклати пазарите в краткосрочен план.



