Петко Вълков: Инвеститорите ще предпочитат бизнеси без AI
Петко Вълков коментира предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов как последният манифест на ръководителите
Петко Вълков коментира предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов как последният манифест на ръководителите на Anthropic, OpenAI и SpaceX влияе върху оценките и поведението на инвеститорите. Според него и трите компании чрез обръщението си намекват, че темпът на бъдещ напредък в AI може да забави, което налага инвеститорите да намалят очакванията си за бъдещи капиталови разходи.
Реакции на пазара и най-засегнатите сектори
Вълков посочва, че най-силно пострадаха компании, доставящи хардуер за развитието на AI — производители на чипове, памет и по-иновативни фирми, предлагащи нови облачни услуги и изчислителна мощност за AI. Тези компании бяха сред най-големите губещи след публикуването на манифеста.
На обратния полюс бяха компаниите, свързани с киберсигурност и други софтуерни разработки, които отчетоха повишения. Акциите на големи технологични гиганти като Microsoft, Alphabet и Meta поскъпнаха, което Вълков обясни с по-голямата диверсификация на техния бизнес в сравнение със специализираните AI доставчици.
„Може да се окаже, че забавяне ще има само в хардуерния сектор, който пък е най-печелившият от началото на годината, така че няма да се усетят големи сътресения на пазара“, каза той.
Диверсификация от страна на фондмениджърите
Вълков отбеляза, че в отговор на несигурността мениджърите на фондове търсят активи, чиито приходи не зависият от развитието на AI. През последните месеци, според него, се наблюдава значителен интерес към инвестиции в футболни и други спортни отбори — тенденция, продиктувана основно от желанието за намаляване на експозицията към AI проекти.
Той допълни, че китайското развитие на AI няма да се забави, тъй като политиките в страната по-често са по-отворени към технологични иновации. САЩ, според Вълков, не могат да си позволят да изостават спрямо Китай, което също влияе върху глобалната динамика на инвестициите в сектора.
Дългът и структурните политики
Финансистът изрази опасения относно липсата на политическа воля за провеждане на структурни реформи, които да стабилизират държавните бюджети. Неустойчивите бюджети и растящите дългосрочни лихви са сред най-големите рискове в средносрочен и дългосрочен план.
Въпреки това, Вълков посочи положително, че в повечето държави първичните бюджетни излишъци — преди плащането на лихвите по дълга — са положителни, което засега показва устойчивост на дълговите нива. Той предупреди обаче, че при влошаване на другите условия може да се влезе в „дългов капан“ с тежки икономически последствия.
Основният, все още предпочитан сценарий, според него, е новите технологии да повишат производителността и растежа, което постепенно ще намали дялa на държавния дълг спрямо БВП.
Пазарът на петрол и действията на централните банки
Вълков коментира и ситуацията на енергийните пазари: цената на петрола надхвърли 100 долара за барел, дизелът в САЩ премина 6 долара за галон, а фючърсите за природен газ в Европа достигнаха тригодишен връх. Сред факторите за напрежение той изтъкна спирането на подаването на гориво през петролопровод в Саудитска Арабия, атаките на хутски групи в Червено море и ограниченията върху енергийните доставки от Русия.
Това, според него, създава предпоставки за поскъпване на горивата заради ограничено предлагане и частично изчерпани запаси в големите икономики. Китай е помогнал в смекчаването на сътресенията, като намали потреблението и вноса си и така игра ролята на балансатор на пазара, но влиянието му може да се изчерпи, ако конфликтът в Близкия изток не бъде разрешен в рамките на един-два месеца.
На фона на тези рискове централните банки действат изпреварващо, за да не позволят формиране на инфлационни очаквания както при пандемията. Тяхната цел е да „разбият“ такива очаквания, за да не се трансформират в реална инфлация, посочи Вълков.
Вижте целия коментар във видеото.



