Пет въпроса за парите, върху които да се замислим през 2026 г.

Стейбълкойните изживяха своя пробив през 2025 г. и получиха регулаторна подкрепа в САЩ чрез Genius Act, което ги направи готови за масово използване. Въпреки това въпросът дали тези токени, представящи фиат „1:1“, са най-добрият вариант за парите остава отворен. През 2026 г. пазарните участници ще трябва да решат поне пет ключови проблема, които ще оформят бъдещето на парите.

1. Доверие и устойчивост при паника

Класическата функция на парите е да не създават съмнения у получателя за стойността си — свойство, наречено „без въпроси“ (NQA) според влиятелен вестник от 2021 г. Фиатните пари и застрахованите банкови депозити обикновено притежават това качество. Регулираните доларови стейбълкойни обаче няма да бъдат застраховани и техните емитенти няма да имат достъп до инструмента за спешно кредитиране на Федералния резерв. Масовото изкупуване на токени може да принуди емитентите да продават активи бързо, а това да провокира самоизпълняваща се верига на недоверие — включително потенциален натиск върху пазара на американски държавни ценни книжа.

2. Токенизация на фиат и депозити

Алтернативите не липсват: фиатните валути и банковите депозити вече се ползват с широко доверие и могат да бъдат токенизирани и програмирани. Администрацията на Тръмп отхвърли идеята Федералният резерв да пусне CBDC, но проекти като китайския e‑CNY и очакваното дигитално евро (до 2029 г.) държат темата жива. Банките се опасяват, че стейбълкойните могат да изплащат доходност „през задната врата“ и предлагат токенизирани депозити като възможен отговор — решения, които по-вероятно ще функционират в затворени мрежи, близки до банковата инфраструктура.

3. Потребителски избор и програмируеми пари

Не се очертава единен победител: различни системи могат да обслужват различни нужди. Токенизацията обединява съобщенията и сетълмента, намалявайки разходи и рискове; интелигентните договори задават условия за плащане и бенефициенти. При трансгранични трансфери стейбълкойните могат да спестят такси и да защитят покупателната способност в страни с висока инфлация. В региони без такава инфлация CBDC и депозитните токени могат да съжителстват. Вградената програмируемост в CBDC пък позволява целеви субсидии — например купони за храна, без необходимост от отделна картова инфраструктура; китайският електронен юан може да се използва и като инструмент за стимулиране на потреблението.

4. Практически приложения и иновации

Криптофирми, банки и държави ще търсят пазари и пропуснати възможности. CBDC като дигиталното евро могат да предложат устойчивост при прекъсвания на интернет чрез локални контакти между устройства. Когато достъпът до банковата система е ограничен, държавно подкрепяни стейбълкойни могат да осигурят социални плащания — пример е планът на Правителството на Маршаловите острови да разпределя обезпечен с американски държавни ценни книжа токен USDM1. Частният сектор също търси страни с ниско банково проникване: карти на Visa, издавани за клиенти на Reap в Хонконг позволяват харчене във фиат, но разплащане в стейбълкойни. Следва и натиск към токенизация на акции, облигации и фондове, а идеята за плащателни монети, автоматично коригиращи се спрямо инфлацията, остава нерешена.

5. Геополитика и цифрово влияние

Идеята за глобална цифрова валута вече провокира реакции: лансираната от Марк Зукърбърг през 2019 г. концепция Libra предизвика опасения в Пекин. Китай пусна e‑CNY и насърчава Хонконг да развива регулиран пазар за криптоактиви. В същото време The Genius Act накара Вашингтон да третира доларовите стабилни монети като форма на влияние — дигиталната мрежа може да подсили ролята на долара по нов начин, привличайки потребители чрез ефекта на мрежата. За да запазят паричния си суверенитет, някои държави вече предприемат мерки: заради съревнование с долара Китай нареди на банките да плащат лихва по електронните юани в портфейлите от 1 януари. Нациите ще трябва да защитават своята разчетна единица от технологичното превъзходство.

Тези въпроси — доверие, архитектура, потребителски предпочитания, практически употреби и геополитически последици — ще определят кои форми на пари ще доминират през следващите години и дали идеите, които днес звучат експериментално, ще се превърнат в нов стандарт.

Автор: Анди Мукерджи, колумнист специализиран в индустриални компании и финансови услуги в Азия.