Бизнес

Пет въпроса за бъдещето на парите през 2026 г.

Стейбълкойните достигнаха критичен момент през 2025 г. — вече не са само инструмент на криптотрейдърите, а претенденти за масово

Пет въпроса за бъдещето на парите през 2026 г.

Стейбълкойните достигнаха критичен момент през 2025 г. — вече не са само инструмент на криптотрейдърите, а претенденти за масово разпространение след регулаторни решения като Genius Act в САЩ. Въпросът обаче остава: дали те са най-подходящата форма на пари за 21-ви век? Пазарът ще трябва да отговори на поне пет ключови проблема през 2026 г.

Какви са рисковете при стейбълкойните?

Ключова характеристика на парите е, че получателят не се тревожи за реалната им стойност — свойство, наричано „без въпроси“ (NQA). Фиатът и застрахованите банкови депозити го имат; регулираните доларови стейбълкойни — не непременно. Те няма да бъдат директно застраховани, нито техните емитенти ще имат достъп до спешни кредитни линии на Федералния резерв. Ако множество притежатели започнат да продават едновременно, скоростта, с която емитентите могат да ликвидират активи, ще определя дали загубата на доверие ще се превърне в паника. Тъй като стабилните монети често са обезпечени с краткосрочни ликвидни ценни книжа, масов отлив може да засегне пазара на американски държавни облигации.

Алтернативи: CBDC и токенизирани депозити

Фиатните валути и банковите депозити вече се ползват с високо доверие и могат да бъдат токенизирани и програмирани. Администрацията на Тръмп отхвърли възможността Федералният резерв да предложи CBDC в САЩ, но проекти като китайския електронен юан (e-CNY) и планираното дигитално евро — очаквано до 2029 г. — запазват идеята за CBDC жива. Банките пък се притесняват, че стейбълкойните могат да осигуряват лихва „през задната врата“ и предлагат токенизирани банкови депозити като отговор. Разликата е и в мрежовия дизайн: стейбълкойните често циркулират в публични вериги като Ethereum и Solana, а CBDC и депозитните токени най-вероятно ще работят в затворени, регулирани мрежи.

Какво ще предпочетат потребителите?

Не е ясно дали ще има единен „победител“. Токенизацията обещава обединяване на комуникацията и сетълмента в едно действие, снижаване на разходите и риска и внедряване на интелигентни договори, които автоматично задействат плащания при предварително дефинирани условия. За трансгранични преводи стабилните монети могат да намалят разходите и да предпазят покупателната способност в държави с висока инфлация. В други пазарни условия CBDC и депозитните токени могат да съжителстват с подобни функции. Вградените в CBDC интелигентни договори биха опростили насочените субсидии — например купони за храна, които автоматично блокират покупки на спиртни напитки или тютюн.

Как би изглеждало бъдещето на плащанията?

Крипто компании, банки и правителства ще запълват различни ниши. Дигиталното евро се разглежда като устойчиво решение: дори при прекъсване на интернет хората биха могли да плащат чрез близко поле (телефон до телефон). В ситуации с ограничен банков достъп държавно спонсорирани стабилни монети могат да служат за социални плащания — пример е планът на правителството на Маршаловите острови да разпределя помощи в USDM1, токен, обезпечен с американски държавни ценни книжа. Частният сектор също търси клиенти в региони с ниска банкова проникваемост: корпоративни карти Visa, издадени от хонконгската Reap, позволяват харчене във фиат, но сетълмент в стабилни монети. В следващата фаза вниманието ще се измести към автоматизация — агенти с изкуствен интелект, които извършват плащания от името на потребителите. Токенизацията на акции, облигации и фондове е следващият логичен етап, както и спорът дали платежните монети могат автоматично да се коригират според инфлацията — въпрос, останал отворен.

Парите като инструмент на геополитиката

Идеята за глобална валута от либра предизвика тревога в Пекин още през 2019 г. Китай пусна e-CNY и насърчи Хонконг да развие регулирани пазари за криптоактиви. В САЩ Genius Act прие доларовите стабилни монети като въпрос на държавна власт — те могат да разширят влиянието на долара не само чрез резервен статус, но и чрез дигиталния мрежов ефект: всеки нов потребител привлича следващите. За да запази паричния си суверенитет, Китай поиска от банките да плащат лихва върху електронните юани в портфейлите на клиентите от 1 януари. В това съперничество нациите ще се стремят да защитят своите единици за разчет — долар, евро, йена или юан — от технологично доминиране.

Анди Мукерджи е колумнист на Bloomberg Opinion, фокусиран върху индустриални компании и финансови услуги в Азия; преди това е работил за Reuters, Straits Times и Bloomberg News.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *