Персеидите: пикът идва в нощта срещу 13 август

Персеидите достигат своя максимум в нощта между 12 и 13 август. Физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН и Катедрата „Астрономия“ на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ съобщава, че метеорната активност ще се засилва към предсутрешните часове, а тази година наблюдението ще протече при изключително благоприятни условия — Луната е в новолуние, което означава тъмно, безлунно небе през голяма част от нощта.

Хората, които ще търсят метеори, не трябва да разчитат само на Персеидите. В същата нощ могат да се появят метеори и от два по-слаби потока — Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди. Техните максимуми бяха на 31 юли, но и те често дават засечени метеори, особено към края на нощта, когато метеорната активност обичайно се увеличава.

Период на активност и произход
Метеорният поток Персеиди е активен ежегодно приблизително от 17 юли до 24 август. Причината е преминаването на Земята през метеорни роеве, формирани от частици, отделени от кометата 109P/Суифт‑Тътъл. Тази комета има дълъг орбитален период — около 133 години. Последното ѝ преминаване през перихелия, тоест най-близката точка до Слънцето, е регистрирано на 11 декември 1992 г.

Какво да очакват наблюдателите
Маркишки акцентира, че най-добрите моменти за засичане на метеорите са в предрасветните часове, когато земният ротационен ефект „изправя“ наблюдателя спрямо потока частици. Заради новолунието наблюдението тази година ще бъде значително по-удобно и ще позволи да се видят и по-слабите метеори, които при наличие на луна често остават незабелязани.

Планетарни наблюдения през август
Освен метеорите, август предлага добра видимост на някои ярки планети, отбелязва Маркишки. Меркурий е бил в максимална западна елонгация на 2 август и още може да се наблюдава сравнително удобно в ранните утрини на източния хоризонт. По това време той се намира близо до границата между съзвездията Близнаци и Рак.

Юпитер към момента „изчезва“ в зората; той е в съзвездието Рак и ще започне да се появява над източния хоризонт сутрин към средата на месеца, макар и първоначално да се вижда трудно.

На 15 август Венера достига максимална източна елонгация — около 46 градуса от Слънцето — което ще направи вечерите около тази дата подходящи за нейното наблюдение. Тогава Венера ще бъде най-дълго видима след залез на западния хоризонт, а през инструмент тя ще изглежда осветена наполовина.

Нептун, Сатурн, Уран и Марс — видимост и часове за София
Маркишки дава и ориентировъчни времена за изгряване на по-далечните планети, валидни за района на София: Нептун изгрява около 22:25 ч. и се намира в съзвездието Риби; той е слаб и изисква телескоп за наблюдение. Сатурн изгрява около 23:00 ч., също в Риби, и остава видим до края на нощта. Уран е в Бик (Телец) и изгрява около 1:00 ч.; както и Нептун, той е достъпен основно с помощта на оптични инструменти. След Уран изгрява Марс — приблизително в 2:30 ч. — и се движи в източната част на съзвездието Бик, оставайки видим до зори.

За любителите астрономи
Пенчо Маркишки, автор на справочника „Гид на любителя астроном“ на катедра „Астрономия“ на Софийския университет, дава съвети за провеждане на наблюдения и насърчава ентусиастите да използват тъмни места и оптичен инструмент за по‑детайлно наблюдение на планетите и слабите метеори.

Кратко резюме: най-големи шансове за засичане на Персеидите има в ранните утрини на 13 август при условия на ясно небе и липса на лунна светлина; в същите часове могат да се видят и представители на Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди.